|
...че де що има народ тука ще ме захапе, но явно всяко чудо за три дни. Ето Ви кратка извадка.
С решение от 10.03.2005 г. по адм.д.№6402/2004 г. Върховният административен съд, V отделение е отхвърлил жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД срещу т.2 от решение №1405 от 24.06.2004 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Решението се обжалва от "Българска телекомуникационна компания " АД с касационна жалба. Същата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба Комисия за регулиране на съобщенията е на становище, че е неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, петчленен състав обсъди касационните основания във връзка с доказателствата по делото и установи следното :
С обжалваното решение ,т.2 Комисията за регулиране на съобщенията е направила предписание за жалбоподателя да разпише изрично, че предмет на представените от него Общи условия е съвместното ползваване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други . Решението е издадено на основание чл.47, ал.1,т.5 във вр. с чл.179, ал.2 и 3 от Закона за далекосъобщенията (ЗД).
Върховният административен съд ,V отделение е приел, че съвместното ползване на канали и кули е задължение за операторите със значително въздействие на пазара не само при взаимно свързване и предоставянето на линии под наем , но и в други случаи. Приел е,че каналите и кулите са технически елемент от далекосъобщителната инфраструктура на жалбоподателя по смисъла на §1,т1. и 27 ДР ЗД и следва да се третират като съоръжения по смисъла на раздел ІV от глава ХІ на Закона за далекосъобщенията.
При постановяване на решението тричленият състав на Върховния административен съд не е допуснал нарушение на закона.
Решението на Комисията за регулиране на съобщенията е е издадено на основание чл.47, ал.1, т.5 във вр. с чл.179, ал.2 и 3 от Закона за далекосъобщенията. С разпоредбата на чл.47, ал.1 са определени задълженията, които регулаторният орган налага на операторите със значително въздействие на пазара. Съвместното ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали , кули и други е определено като самостоятелно задължение, условията за налагане на което са различни при взаимно свързване, отдаване линни под наем, предоставяне на достъп или съвместно ползване по реда на раздел ІV, глава ХІ от Закона за далекосъбщенията.
Това означава, че съвместното ползване на канали, кули и други не се налага само при взаимното свързване и отдаването на линии под наем. В тази насока са правилни и обосновани изводите на тричленния състав на Върховния административен съд за това, че каналите и кулите са част от далекосъобщителната инфраструктура на "БТК" АД с оглед легалното определение на §1,т.1 и 27 ДР ЗД. Като собственик на същата, жалбоподателят (БТК) е длъжен да предостави достъп и на други далекосъобщителни оператори до нея, включително и до каналите и кулите като част от тази структура.
В подкрепа на изложеното е регламентирания със Закона за далекосъобщенията начин на определяне на специфичните задължения на оператора със значително въздействие върху пазара по чл.47, ал.1, Съгласно чл.73, ал.3 ЗД те се определят с индивидуалната лицензия, чието съдържание включва като самостоятелно задължение съвместното ползване на помещения, далекосъоъбщителни съоръжения, канали, кули и други без условие съвместното им ползване да е предвидено само част от другите задължения на оператора, посочени в чл.47, ал.1 и чл.73, ал.3,т.5 ЗД.
Върховният административен съд, V отделение законосъобразно е приел, че обжалваният административен акт не е издаден в нарушение на изискванията на чл.11 и чл.15, ал.2, т.3 от Закона за административното производство. Актът съдържа фактически и правни основания. Издаден е по искане на жалбоподателя, чиито доводи са били обсъдени от административния орган. Вземането на обяснения и възражения по смисъла на чл.11 ЗАП се отнася до другите заинтерегсувани лица извън тези, по чиято инициатива е започнало административното произвдство. Решението на Върховния административен съд, V отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл.40 , ал.1 ЗВАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.03.2005 г. по адм.д.№6402/2004 г. на Върховния административен съд, V отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Всъщност като се замисля едва ли хора от рода на CaTB и други подобни които ревяха си имат и най-малка представа за какво всъщност ставаше дума затова ще ви пейстна и прословутото решение тълкуванието на което означава, че бТк трябва да внася всяка една промяна на цените за използване на каналната СИ  мрежа за одобрение в КРС.
РЕШЕНИE № 2120
[дрън, дрън]
Производство по раздел втори на глава трета от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 34, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията (ЗД). Образувано е по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД, подадена от изпълнителния директор Уилям Ейдуърт, срещу т. 2 от решение № 1405 от 24.06.2004 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с която е направено предписание "да се разпише изрично, че предмет на Общите условия е съвместното ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други". Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 ЗВАС и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Според чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗД обществен оператор може да поиска съвместно ползване на помещения и съоръжения, ползвани от друг обществен далекосъобщителен оператор и когато този друг далекосъобщителен оператор е обществен оператор на фиксирана телефонна мрежа, предоставяща фиксирани гласови телефонни услуги или пък е обществен оператор, предоставящ услугата "линии под наем", и е със значително въздействие върху съответния пазар, той не може да откаже исканото съвместно ползване при наличие на техническа и физическа възможност. За това съвместно ползване се сключва договор въз основа на общи условия, разработени от операторите по чл. 177, ал. 2 ЗД и одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията (чл. 179, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗД).
Операторите със значително въздействие върху съответния пазар се определят от Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирани решения (чл. 44 ЗД). Според чл. 45, ал. 2 ЗД за оператори със значително въздействие върху пазара могат да бъдат определени далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез: а) фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги; б) предоставяне на услуга "линии под наем", и в) мобилни далекосъобщителни мрежи и предоставяне на гласови телефонни услуги чрез тях. Жалбоподателят "Българска телекомуникационна компания" АД е оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани гласови телефонни услуги чрез фиксирани обществени телефонни мрежи, както и на пазара за предоставяне на услугата "линии под наем" (§ 5, ал. 3 ПЗРЗД и решение № 1748 от 16.09.2004 г. на КРС). А според чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗД Комисията налага на операторите със значително въздействие върху пазара предвидените в този закон задължения, свързани със съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други.
Правомощието си по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗД Комисията за регулиране на съобщенията реализира чрез съдържанието на индивидуалната лицензия на оператор със значително въздействие върху пазара (чл. 73, ал. 3, т. 5 ЗД; същият аргумент може да бъде изведен и от текста на чл. 32, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ЗД). Когато индивидуалната лицензия се издава на такъв оператор сега, при действието на ЗД от 2003 г., в нея ще бъдат отразени задълженията му по чл. 73, ал. 3, т. 5 ЗД, свързани със съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други. Когато индивидуалната лицензия е била издадена преди този закон (т.е. преди 07.10.2003 г.), Комисията за регулиране на съобщенията следва да реализира правомощието си по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗД или чрез привеждането на тази лицензия по реда на § 7, ал. 3 ПЗРЗД в съответствие с изикванията на сега действащия Закон за далекосъобщенията, ако тя е била издадена при действието на отменения Закон за далекосъобщенията, или чрез решение по чл. 75, ал. 1, т. 3 и т. 4, ЗД. Макар и не съвсем прецизно, Комисията за регулиране на съобщенията е реализирала правомощието си по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗД по отношение на жалбоподателя чрез решение № 1748 от 16.09.2004 г., с което е определила "Българска телекомуникационна компания" АД като оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги (т. 1) и му е наложила предвидените със ЗД задължения, вкл. и по съвместно ползване на помещения, далекосъобщения, съоръжения, канали, кули и други. Вярно е, че решението е издадено значително след сроковете по § 5, ал. 2 и § 7, ал. 3 ПЗР ЗД, но това обстоятелство не го прави порочно. А щом като с него са установени задължения за жалбоподателя, свързани със съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други, отношенията по това съвместно ползване следва да бъдат регламентирани докрай.
Според чл. 119, ал. 1 и чл. 140, ал. 3 ЗД операторите на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, и операторите, предоставящи услугата "линии под наем", със значително въздействие върху пазара, изготвят типови предложения за сключване на договор за взаимно свързване и на договор за предоставяне на услугата "линии под наем", в които задължително се съдържат и условия за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други. При така изложените обстоятелства възниква въпросът дали съвместното ползване на канали и кули е задължение за операторите със значително въздействие върху пазара само при взаимно свързване и при предоставянето на линии под наем, или тези оператори имат задължение да предоставят достъп за съвместно ползване и в други случаи.
В сега оспореното решение № 1405 от 24.06.2004 г. правното основание за неговото издаване е посочено така: "чл. 47, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 179, ал. 2 и ал. 3 от Закона за далекосъобщенията".
Чл. 179 се намира в раздел ІV "Съвместно ползване на помещения и съоръжения" на глава единадесета "Изграждане и използване на далекосъобщителна инфраструктура" от Закона за далекосъобщенията. С т. 27 на § 1 ДР ЗД законодателят е определил далекосъобщителната инфраструктура като техническа инфраструктура по смисъла на Закона за устройството на територията (§ 5, т. 31 от допълнителните разпоредби), която включва далекосъобщителни мрежи и съоръжения. А далекосъобщителната мрежа е съвкупност от преносни и комутационни съоръжения и други ресурси, които дават възможност за осъществяване на далекосъобщения (т. 1 на § 1 ДР ЗД). В тези легални определения законодателят е употребил понятието "съоръжения" в смисъл на нещо направено, построено, изработено, чрез което се задоволяват определени потребности. Въпросът, който следва да бъде разрешен, е, дали каналите и кулите са съоръжения или са част от съоръжения по смисъла на раздел ІV от глава ХІ на Закона за далекосъобщенията. Отговорите на този въпрос и на поставения по-горе в предходния абзац въпрос са основата, на която да се даде отговор на съществения въпрос по правния спор, заявен с жалбата - съществува ли задължение за "Българска телекомуникационна компания" АД, като оператор по чл. 177, ал. 2 ЗД (със значително въздействие върху пазара на фиксирани гласови телефонни услуги чрез фиксирани обществени телефонни мрежи), да предоставя по реда на раздел ІV от глава единадесета на Закона за далекосъобщенията канали и кули от своите далекосъобщителни инфраструктури за съвместно ползване на други обществени оператори.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, счита, че каналите и кулите са технически елемент от далекосъобщителната инфраструктура на жалбоподателя. Те са материалното средство, чрез което се осъществява (засега) далекосъобщителната мрежа като съоръжение (в смисъл на съвкупност от всички уреди, машини, инсталации за осъществяване на далекосъобщителна дейност) на този оператор и като такова средство са част от неговите съоръжения като елементи на далекосъобщителната инфраструктура (в действащото законодателство липсва легално определение на понятието "съоръжение", а в българския език думата "съоръжение" има две значения: 1. нещо направено, построено, изработено, чрез което се задоволяват определени потребности или се извършва някаква работа или дейност; 2. съвкупност, сбор от всички уреди, машини, инсталации за извършване на определена дейност; оборудване - Български тълковен речник, София, „Наука и изкуство”, 1995 г., стр. 949). Затова кулите и каналите могат и следва да бъдат третирани като съоръжения по смисъла на раздел ІV от глава ХІ на Закона за далекосъобщенията.
Следователно разрешението на проблема, дадено от Комисията за регулиране на съобщенията, е законосъобразно и следва да бъде подкрепено.
То следва да бъде подкрепено и от гледна точка на т.нар. "доктрина за съществените съоръжения". Същността на тази доктрина се състои в прогласеното с нея задължение на всеки стопански субект, който има господстващо положение на определен пазар и притежава уникално техническо съоръжение, съществено за конкретния вид стопанска дейност (инсталация или инфраструктура, без достъп до която други стопански субекти не биха могли да предоставят услуги на своите клиенти), да допусне и други лица до ползването на това съоръжение. Отказът да ги допусне, който не е основан на обективни причини, или поставянето на условия за достъп, които са по-неизгодни от тези, при които самият собственик оперира със съоръжението, е нелоялна конкуренция. Още с определение № 8037 от 31.07.2003 г. по адм.дело № 2997/2003 г. Върховният административен съд, пето отделение, прие, че една обществена далекосъобщителна мрежа при определени условия би могла да бъде и съществено съоръжение, ограниченият достъп до което би увредил конкуренцията при предоставянето на далекосъобщителни услуги. А с решение № 142 от 20.05.2004 г. по преписка вх. № КЗК-111 от 05.04.2004 г. Комисията за защита на конкуренцията в производство по издаване на разрешение за концентрация прогласи, че "в рамките на още няколко години БТК - ЕАД, като единствено дружество със собствена инфраструктура, покриваща цялата територия на страната, която поради това представлява съществено съоръжение за повечето от свързаните пазари, ще бъде безспорен лидер на пазара, от чието поведение до голяма степен ще зависи развитието на конкуренцията в далекосъобщителния сектор". Следователно, като собственик на съществено съоръжение (инфраструктура, покриваща територията на цялата страна) жалбоподателят е длъжен да предоставя достъп и на други далекосъобщителни оператори до това съоръжение, вкл. и до кулите и каналите като технически елементи от него. За да бъдат спазени принципите за равнопоставеност на другите оператори, за прозрачност и публичност на условията, при които ще им бъде предоставян достъп за съвместно ползване на същественото съоръжение или на отделни негови технически елементи (чл. 178, ал. 1 ЗД) е необходимо собственикът - "Българска телекомуникационна компания" АД - да разработи и обяви общи условия, при които ще бъде предоставян достъпът.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, счита, че оспореното от "Българска телекомуникационна компания" АД решение на Комисията за регулиране на съобщенията е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД, подадена от изпълнителния директор Уилям Ейдуърт, срещу т. 2 от решение № 1405 от 24.06.2004 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
|
Днес ми мина мисълта....
