И защо съдиш така мен бедният неизлечимо болен от лудоста да не се страхувам да пиша това което искам. да не би все още да не са ти разклатили клетката в която живееш и все още си живуркаш хапваш семенца, подсвиркваш си макар фалшифо и от теб летят лайна. Погледни света и разпери мъничките си антрофирали крилца и погледни котката/смърта/ в очите. Защото Силвестър е мой приятел а някой му викат о боже това е смърта. Издигни се към небето, защото долу аз те чакам със прашка във ръце о боже колко искам някое твое перце. Да го дам на мама да си го окачи на шапката тази от морето созопол73 проядена от мишки и на нея толко любима. Не излизай и си стои във клетката защото от долу с прашка и злобна усмивчица съм аз.