Ходих на свиждане при баща ми, когато го оперираха от простата жлеза. Тогава видях един лекар и му се издразних без повод и причина. Ей така, защото ми се стори, че има понятие за неща, които аз не. И всъщност после започнах да разсъждавам не за това, че аз му завиждам за нещо. А защото той е сякаш безотговорен лекар. И тогава се треснах, как може, хем да го усещам, като добър специалист в областта и едновременно с това да е без отговорности. И тогава си дадох сметка, че вероятно не познавам себе си достатъчно добре. Това е противоречие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите