|
/Това е най-подходящата тема,в която мога да споделя/
Имам една колежка,която от половин месец използва честността ми,мислейки,че съм глупава може би и няма да забележа...Убедила е по някакъв начин шефката,че аз съм виновна за нейните собствени грешки и шефката ми удържа процент от заплатата,без реално да имам вина за каквото и да е.
Вчера се случи така,че трябваше да търся някакви неща при въпросната колежка. Хич не ми се ходеше точно при нея,но все пак...нямаше я в офиса и аз реших да ги потърся сама. И изведнъж попаднах на портмонето й...почти се зарадвах ...това беше удобен случай да й отмъстя веднага го взех и го скрих на едно място,което никой не знае. Знаех,че тя ще се върне най-малко след 10-15 минути,а беше края на смяната й. И така...тя се върна...след малко дойде при мен да ми каже,че портмонето й го няма. Аз я погледнах учудено...и нищо не казах После забелязах как лицето й първо пребледня,после почервеня...изглеждаше толкова нещастна,че на мен започна да ми става също толкова зле. Това е - аз не мога да се преструвам! Ако беше роля,щях да я изиграя,но това не беше роля Тя си свали якето и започна да се разхожда из стаята. Очаквах да ме обискира,все пак бяхме само двете... Тя не ме обвини,че аз съм го взела,но ме помоли да си изпразня всички джобове. Просто исках да видя цялото й отчаяние, да видя болката,която аз изпитах,когато платих за нейната грешка. В същото време изгарях от желание да й върна портмонето,само за да видя как силите й се връщат,както и моите А в този момент имах чувството,че дори не мога да помръдна, все едно кръвното ми е паднало до минимума. А тя беше напрегната, измъчена и по едно време забелязах как очите й се насълзяват...но тя не ми каза нищо!!! Нищо!!! Защо не ми каза нищо...накрая шефката дойде и попита какво става. Колежката каза какво й липсва. Шефката веднага се притесни. Аз започнах да се успокоявам лека-полека...казах й,че не знам...колежката каза,че вътре има лични документи и свидетелство за управление на МПС...аз си мислех възможно ли е да съм толкова гадна и да не й върна портмонето в този момент. Всякаква воля ме беше напуснала,както психическа,така и физическа...Шефката започна да я успокоява и колежката каза,че не й е до парите...о,помислих си аз,чудесно!...веднага събрах кураж и повдигнах въпроса за онзи процент от заплатата,който ми беше отнет по погрешка просто веднага смених темата и шефката веднага ми обърна внимание колежката си сложи якето и бавно напусна с наведена глава. Всъщност,аз не исках да страда толкова...просто исках да й покажа с какъв човек си има работа.Единственото ,което винаги съм искала в професионално отношение,е да имам честни колеги...които за съжаление рядко се срещат
Шефката ми каза,че и аз изглеждам много разтревожена. Наистина в такива моменти не мога да изглеждам безчувствена. После тя отиде в нейния офис уж да провери пак,но няма смисъл...аз го извадих от скришното място,сложих го в якето и си тръгнах.
Снощи го прегледах насаме: имаше пари, личната карта,документите за колата и управлението й, една дебитна карта и две визитки. Нищо от всичко това не взех,само ги прибрах по местата им,както си бяха, погледнах трите й имена,адреса и рождената дата(26 октомври...) Оказва се,че е Скорпион...а изглежда като Телец и такава си мислех,че е
А сега отивам да й върна портмонето
|
Re: какви са показателите в хороскопа за... [re: lullaby]
