Ще започна отзад напред. Но почти съм сигурен, че е много по-лошо да си бил здрав и после да ослепееш, отколкото да си сляп и да не знаеш какво е да не можеш да виждаш. Но и в двата случаи никак не е хубаво и на който му се е случило едва ли ще иска да го повтаря. Дори и да има кой да се грижи за него. Просто това е заболяване, което много ограничава способностите на човек. Така че на болния въобще не му е леко. Но пък ако се налага сам да се грижиш за такъв болен, пак е тежко. Добре че може да не е сам човек, а и има съответни места, където може да се грижат за него. Та според мен болния е в по-лошо положение. Да вземем примера: за момичета ще се грижат поне баща, майка и брат (по-късно). Допълнително може баби и дядовци. Така че братът няма да е сам и ще може да почива от грижите, дори и ако е само той. Докато болния няма как да си почине от заболяването си. Всичко това е, когато болният не е избрал да е болен. Но зависи от ситуацията и хората.

Да вземем примера с момчетата. И двете са здрави, поне физически. Тогава едното избрало да учи, работи и т.н., другото кривнало към наркотиците. Ще трябва да се вземат обаче конкретни случаи и да се види каква е съдбата на едното и на другото. Важното е как се чувства пълноценно, кой начин на живот му доставя наслада. Първото може да обича да работи и да му е неприятно да седи без работа. Познавам такива хора. Или да му се налага да работи по много и това да му е неприятно. Може да му харесва да се грижи за брат си и когато тези грижи спрат да се чувства зле и да търси да продължи с други. Брат му пък не е сигурно, че му харесва да е дрогиран и като остане без дрога да се чуди откъде да си набави.
Според мен пак трябва да се видят конкретни случаи.
Четох за пример за карма и прераждане: на човек работата му била да мете двора и я вършел с удоволствие (действието се развива в далечното минало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите