|
Според мен не може да има общ отговор на подобен въпрос - колкото хора по света, толкова дефиниции за "голяма любов". Едни си я представят като тътен, гръм, трясък и драма, втори - като тиха идилия, пролетно чуруликане и звездни въздишки, а трети - като пищна сватба, семейно гнездо и тропот на малки крачета. Хората имат различни "любовни азбуки", различни потребности и различен капацитет да ги реализират и преживеят.
Освен това всяка астрологична конфигурация може да се тълкува и да се преживее по десетки начини - как да разберем дали един аспект Луна-Сатурн ще се изрази като студенина, страх от близост или свръхотговорност примерно? И - което е по-важно - как да разберем кое прави някого щастлив или нещастен? В дадения от теб пример ние можем съчувствено да изцъкаме с език и да си речем "Горката женица, как я е ограбил тоя живот, та да не познае любовния екстаз..." - ама изобщо не е задължително тя самата да се чувства зле от това.
Що се отнася до аспекта, за който питаш, според моите наблюдения външно може да се изрази практически всякак - от отбягване на близки връзки, мачистки изцепки или емоционална скованост, та до промискуитетни изстъпления или дълга поредица от "случайно" повтарящи се кофти връзки. Само че, както сама забелязваш, долу-горе до същото може да доведе всеки друг аспект - така че лично за мен въпросът е в дълбокия, най-често подсъзнателен "модел", за който аспектът намеква, а не външното му отреагиране. Защото единствено там можем да открием някаква специфика и ясен ориентир.
Имаше една страхотна книга на Лиз Грийн и Саспортас за светилата - според тези двамата именно Луната може да ни разкаже най-подробно за тези наши подсъзнателни "любовни карти", защото Луната символизира майките ни, а пък те са практически първите хора, които срещаме, идвайки на този свят, те са хората, от които изцяло зависим доста дълго време, както и първите ни "любовни обекти".
И ако Луната има аспект със Сатурн например, това винаги ни насочва към темата за (без)условната обич и отхвърлянето. Тоест, като видим такъв аспект, можем да предположим, че в тези най-дълбоко заровени в човека "файлове" пише "мама никога не ме прие безусловно, все трябваше да изпълня някакво изискване, за да си заслужа обичта, а ако не успеех да се справя, ме "заплашваше", че ще спре да ме обича"... По-късно такъв човек вероятно ще проиграва такъв тип сценарий отново и отново, независимо дали ще влиза в ролята на "този, който трябва да си заслужи обичта", или ще проектира тази роля навън.
Та затова е доста трудно да разграничиш "проблемите с майката" от "влиянието в любовта". Знам, че подобен възглед звучи леко фройдистки, но пък съм се уверила, че чисто емпирично се потвърждава и работи.
Разприказвах се, сори.
|
Re: абонирани за безлюбовие. [re: !Блyдницa]
