|
Не се притеснявай как ще го възприема - възприемам го нормално, защото първо давам пълна свобода на другите, каквато и на самата себе си - да изповядвам и говоря каквото ми е на сърцето. За мен по-важно е човек да бъде себе си, отколкото удобен и съгласен. Непрекъснато, докато пиша, се опитвам да подчертая, че не налагам мисленето си за миродавно, това са само лично мои житейски изводи.
За това какво аз разбирам под хармония и щастие - искам да кажа, че за всеки тя е субективно измерение. Това, което за теб би било безмислие и напразно страдание, за мен би могло да бъде щастие, защото примерно през него минава част от пътя ми към нещо, което ми носи реално удоволетворение. Самият път към нещото за мен може да бъде щастие, а за теб пълна глупост.
Моето лично щастие е опитността на душата ми. Всяко щастие, което предполага статично замръзване на духовната еволюция, не е за дълго. За това 70% от всички приказки свършват с "3 дни яли, пили и се веселили". От там нататък идва постоянното състояние на щастие, принца и принцесата са вече женени, няма какво да се разказва, няма идейно развитие. Поуката е дадена, случката е свършила. А животът изисква движение. Непрекъснато, неуморно движение.
Защо има добро и зло, защо има плюс и минус, ин и ян -защо има противопоставяне и израстване?Защо има потребност от еволюция? Защо тази потребност е по-голяма от потребността от щастие? Защо мега богатите, преуспели хора не стоят по плажовете и не пътешестват непрекъснато, а продължават да работят, да се борят с трудностите? Защото ще се почувстват мъртви без личната си еволюция.
Искам да се разберем по още един въпрос: всеобхватно определение за щастие, страдание и любов до този момент не съм давала. Излагала съм лични виждания за тези неща, отправени като въпрос от друг човек или споделени от мен по повод на нечие изказване. Ако можех да дам задоволително определение за въпросните стойности, нямаше още да съм на тази земя. Но аз съм тук, за да науча още нещо по тези въпроси. И то живеейки, а не пишейки и четейки. Правя това сега тук, не за да докажа правотата си, а може би да намеря нова провокация за себе си. Нещо различно, интересно, за което до сега не съм се замисляла.
Астрологично погледнато. Казвам "да" на написаното за Венера, Меркурий и Слънце ....!!! Може ли да допълня нещо по въпроса...? Фен съм на мисълта "Всичко е от Бога", ...без много словоизлияния, казано направо - всички планети и техните съчетания служат на любовта! Служат на еволюцията!
Не вярвам на статичното щастие без еволюциия. За мен то е възможно, но само по силата на инерцията, като следствие, заслужена награда от еволюцията, от нещо постигнато в духовен план преди това. За това идва ден, в който свършва, ако не продължим да търсим нови цели, нови истити, нови стойности.
Ако питаш: добре де, къде остана любовта в тези приказки за еволюции и за щастие?! Ами тя е батерията, която никога не се изтощава, тя е самия живот, силата ни да се борим /и еволюираме/, вярата ни /в щастието/. Тя е търпението, тя е тръпката ... и наградата. Крайната цел и самия път. Не, това все още не е определение - не мисли, че съм го направила. Тя е във всичко и над всичко. Онова голямо, тупкащо сърце от което сме нищожни молекули. Денят, във който го направя -да имам претенцията за пълно определение на любовта, ще го подпиша с всичко от себе си, с целия смисъл на съществуването си и с най-доброто, на което съм способна! Няма да е тук и сега. <P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Skreiji на 29.09.07 15:42.</EM></FONT></P>Редактирано от Skreiji на 29.09.07 15:43.
|
Re: връщането [re: Ул Oви Xeй]
