Здравей отново- всъщност ти искаш да кажеш следното ли:

щом съм убеден, че всичко от миналото е безсмислено следователно не съм вдъхновен от нищо. Но за да си върна вдъхновението ще отрека смисъла и на миналото и на миналите си животи. И само така като се убедя в тези неща ще мога да акцентирам върху любовта която ми се поднася днес.

Поне така разбрах, че ти звуча на теб. Може и да греша. Темата която съм повдигнал е именно за психическите устои и как те се променят не с течението на времето, а с идеите за съдбата. И това не е случайно. Защото на мен ми се натрапва на очи, че в един определен момент от живота човек започва, да вярва в преждане. Но напротив докато е бил дете за това нещо той изобщо не е мислил. Всичко това не означава, че не трябва да мислим за нищо което не сме го мислили докато сме били в детска възраст. Въпросът е, че сякаш идеята за прераждане поставя човека в неговата сериозна част от живота. Според кармичната астрология 12-ти дом показва последното значимо същестуване. Изобщо всичко започва да става твърде значимо. Момента в който човек започва да пътува назад. Възрастта в която се среща там. И всичко се завърта около неговата собствена персона сякаш от неговите проблеми зависят проблемите на нещата. Разбира се именно когато човек е щастлив или нещастен той се поставя в центъра на всичко. В този смисъл на мен ми се струва, че Буда е бил прав като е говорил за това, че крайната цел на преражданията не са връщането назад, а Нирвана и следването на средния път. В християнството също например дестте божии заповеди на мен лично ми говорят, че ако ще незнам колко епохи от време, да изминат човека ще си е подвластен на посочениете грехове. Така че колкото и да се преражда, той си остава пак такъв грехомислещ. И вярвата в Христос сякаш като упоменава за съкровенната среща между човека и Твореца, това остава единственото нещо заради което си струва да се живее благочестиво. Ето така в християнството прераждането е идея на която изобщо не се обръща внимание. Духа е замаян от чудеса спрямо които то не, че няма никакво място, но не си заслужава и за миг загубата на мисълта за него. За другите популярни вярвания и течения не съм толкова добре запознат, обаче като че ли единствено парапсихолозите акцентират върху връщането назад. Или школите занимаващи се с кармата най-общо да ги наречем "паралози". Та "паралозите" (но не оклутисти) акцентират върху това връщане в миналото като за връщане в предишен собствен живот. Всъщност това сега се наричаше психоанализа. Проблемът останал от миналото продължава скрито да функционира. Обаче ако тогава не съм имал силата да го разреша, то днес като по-зрял от преди стига да разбера какъв е бил ще бъде като играчка в ръцете ми и да се справя с него.

Обаче тук става въпрос за нещо друго. Става въпрос, че дори този проблем да бъде оправен, дали от детската възраст или от миналият живот след това, какво остава? След това остава живота днес, нали? И какво ще правя с него след като всичките прераждания ме водят именно към него? И според мен отговора на такъв въпрос освобождават човека от идеите му за прераждане. Дали е така или не? И дали това е от значение, знам ли?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите