|
Леле, ужас, Сатурн скоро ще ми налази Венерата!
Писна ми от тоя Сатурн, аман, побърка ме, откакто ми влезе в седми!...
Ужас, догодина Сатурн ще ми мине през Марса, направо не ми се мисли...
На бас, че всички в някакъв момент сте казвали подобна реплика. И аз съм казвала. Сигурно ви прави впечатление, че ние, занимаващите се с астрология, често говорим за планетите като за някакви външни и, кой знае защо, злонамерени сили. Нещо като Гигантска_Космическа_Конспирация, замислена от Боговете, за да ни прецакат. А ние, като невинни и беззащитни жертви на целия този диаболичен вселенски план, се гърчим като червеи, докато там горе, на Олимп, планетите отпиват глътка амброзия и се наслаждават на перверзното удоволствие да ни гледат сеира.
Естествено, особено много се плашим от Сатурн, Богът_На_Кармата, съсухреният старец със смръщени вежди, който сърдито ни гледа отгоре, размахва кокалестия си пръст и си няма друга работа, освен да изобретява нови и нови начини за тормоз над земните жители. Само Плутон може да се конкурира със Сатурн по кофти рейтинг, но в Плутон поне има нещо секси, докато Сатурн си е отврат в най-чист вид отвсякъде!
Няма какво да си кривя душата, и аз съм го вярвала това в голяма степен. Имам много болезнен опит със Сатурн, особено последното му минаване през Луната ми (което долу-горе съвпадна и със завръщането му преди 6-7 години). Тогава преживях една от най-големите кризи в живота ми, сякаш целият ми свят рухна с трясък - нямаше нито едно парченце от мен незасегнато. Една кошмарна любов с типичен "сатурнианец", белязана от ужаса "не съм обичана", разрив с майка ми, страхове, депресии, разпад на всичко, което съм смятала за "сигурно" - ето такива неща ми се случиха по време на съвпад Сатурн-Луна тогава. И сега, когато Сатурн застрашително се бе запътил към нова "прегръдка" с Луната ми - но този път квадратура (дето е още по-гадно от съвпада, нали?) - признавам, чаках този момент парализирана от безмълвен ужас. Представях си нова, още по-зловеща серия от поредицата "Сатурнов геноцид" и евентуално обмислях дали да не се подложа на временно замразяване в камера, докато трае транзитът – и да ме събудят/размразят, като свърши.
За всичко това искам да се извиня на Сатурн. И да ви кажа до какви изводи стигнах наскоро.
Няма такова нещо като "кофти планети" или "лоши аспекти". Ама наистина няма! Планетите и аспектите просто ни предоставят определени възможности, както и адски много свобода да изберем как точно да ги оползотворим. Всяка планета има „каталог” от теми, чрез които може да бъде изживян контакта с нея – няма нищо фиксирано и задължително. То е като да си купиш нов автомобил – самата кола е нещо „фиксирано”, но човек е свободен да реши за какво да я използва: за придвижване до работа, за занимавка през уикенда, за трофей и хвалба пред приятели, за бърз следобеден секс на задната седалка или за катастрофа на магистралата, евентуално летална. Е, вярно, че свободата ни е силно ограничена от куп неща, преди всичко от собствените ни схеми, "програми", бъгове, минал опит, страхове - ама това са все неща, които са вътре в нас, ако ви прави впечатление.
В момента Сатурн ми аспектира Луната, прави точен квадрат с нея. И аз, напук на очакванията, се чувствам прекрасно! Разбира се, периодът е бурен и пребогат на събития - и външни, и вътрешни. Но се оказа, че вместо да се изпокарам с майка си (както очаквах), мога да променя навиците си (типична лунна тема също) - както и направих. Вместо да изпадна в депресия, мога да поема повече лична отговорност - нещо, което изобщо не ми натежа, напротив, даде ми усещане за повече свобода, а оттам и креативност. Вместо да ме смаже, Сатурн ме заземи, подари ми "крака", с които да вървя по земята здраво и стабилно, без да се препъвам като куцо пиле, както досега. Вместо очакваното разрушение, получих много нови и забележете, конкретни идеи за съзидание.
И вече знам – всяка крива сграда в нас рано или късно рухва – за да направи място за нова, права и здрава. Сатурн просто помага, и то помага невероятно много! И няма случай Сатурн да бутне читава постройка, просто няма! Сатурновите депресии са болезнена, но изключително здравословна емоционална профилактика – те са външният израз на страха ни от промяна и „аларменият сигнал”, че времето за промяна е настъпило. Както и симптом, че душата ни се е заклещила между нуждата да се променим и нежеланието да го направим – и тъкмо те мобилизират вътрешните ни ресурси, които винаги се оказват в по-голямо изобилие, отколкото ни е хрумвало. И изобщо не са задължителни депресиите – ако решим съвсем доброволно и съзнателно да приберем детските си дрехи в скрина и да влезем в света на възрастните „без бой”, вместо депресия, ще усетим здравата земя под краката си и тихата, но всепроникваща радост от откритието, че колкото повече отговорност поемаме, толкова повече свобода получаваме. Да, това е големият парадокс – пътят към Уран минава през Сатурн!
Сатурн не ни мрази, дами и господа – дайте да не го мразим и ние!
______________________________
п.с. С тази тема искам специално да благодаря на DeProfundis, без чиято помощ и дълги среднощни разговори едва ли щях да проумея гореописаното толкова бързо и безболезнено. Благодаря, че те има в живота ми и че си ми приятел!
Редактирано от Лилит на 11.08.07 16:36.
|
За Сатурн с любов!
