Ха, толкова сигурно вече съм яхнала новата вълна (дали не беше метла?), че забравих за моето напускане на корпоративния "от-9-до-6" модел. Съвсем ми се заличи от клетъчната памет, че някога е съществувал и нямам намерение да си припомням.

Изминалата една година започна с опозицията на прогресивно Слънце към натален Марс в първи дом, което отключи силен вътрешен импулс да се справя с всякакви деформации на анимуса в мен, което на външно ниво се изявяваше като страхове, нелепи ситуации с мъже, невиждане на мъжете като мъже и цяла сюрия бъгове. После се започна терапия в тази насока, излязоха въздушни мехури и се пукнаха. Истината е, че след няколко месеца се чувствах като нова, по-освободена и чиста в погледа си, когато ставаше дума за взаимоотношения. Отстояването на личната воля също доби много по-ясни измерения и проявления. Тригоните на Уран и Юпитер към Луната също допринесоха за радостта ми от новото усещане за свобода, включително и емоционална.

Юпитер през 6-ти ми беше подкрепа при напускане на работа и намирането на други възможности след това. После като "прескочи" над хоризонта през ДЦ, "ми донесе" връзка и пътуване в чужбина на тема астрология (Юпитер натално е в 11 дом). То това започна още, докато тр. Юпитер пътуваше към Слънце.

При квадратура на транзитен Уран към Нептун на ДЦ, Уран - управител на 11 дом, нямаше как и приятелствата да останат незасегнати. Силен сблъсък и ровене в душевните ни дълбини с много скъп приятел, с когото от цялата драма излязохме по-силни и обичащи се, вярвам.

И ако си направя пълен преглед на житейския път в синхрон с космическата приказка, ще измъкна още много събития. Но няма да се впускам. Само ще кажа, че астрологията не ме е напускала нито за миг. Тя е моят партньор в танца на живота, най-вълнуващото приключение.

Нямам толкова време за нея, колкото бих искала. Работя ужасно много, превеждам, организирам събития, правя консултации понякога - животът ми е една въртележка, от която не искам да слизам. Никога не съм се чувствала толкова свободна и уверена в правотата на пътя, по който съм поела. Въпреки огромната натовареност. Знам, че и тя ще е до време. При мен да е имало някога нещо постоянно? ... освен астрологията... и любовта към приключенията и движението... Май най-постоянното нещо в живота ми е промяната. И няма нищо невъзможно.

De profundis clamavi ad Te, Domine!