“...Жената много прилича на вълчица – тя е силна и пълна с живот, зорко пази територията си, има свободен дух, проявява находчивост и вярност. И все пак, когато се откъсне от дивата природа, женската индивидуалност линее, става бледа и призрачна. Ние сме създадени да преследваме, да раждаме, да създаваме живот. Когато женският живот е в застой или става скучен, идва време да се появи Дивата жена, идва време съзидателната функция на женското психе да наводни делтата.

Как въздейства на жените Дивата жена? С нейна помощ, като наставница, модел, учителка – ние виждаме не с двете си очи, а с очите на интуицията, която е многоока. Когато следваме интуицията си, ние сме като звездна нощ – гледаме на света с хиляди очи.

Дивата природа носи изцеление, носи всичко, от което се нуждае жената. Тя носи лек за всички болести. Тя носи легенди и сънища, думи и песни, знаци и символи. Тя е и средство, и крайна цел.

Да се докоснеш до инстинктивната природа не означава да размениш местата на всички неща, лявото да стане дясно, черното - бяло, изтокът - запад, да се държиш безумно и неуправляемо. Не означава да изгубиш социалните си контакти или човешката си същност. Тъкмо обратното. Дивата природа лежи в нейната основа.

Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в собственото си тяло с увереност и гордост независимо от възможностите и ограниченията на това тяло, да говориш и действаш в своя полза, да съзнаваш нещата, да бъдеш нащрек, да използваш вродената си женска интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли, да откриеш собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство.

Архетипът на Дивата жена се крие във всяка една от нас – в душата! Тя е същностна за женската психика. Тя е източникът на женствеността. Тя е всичко инстинктивно, идващо от видимите и невидими светове – тя е основата. Ние получаваме от нея сияйна клетка, която съдържа инстинкта и познанието в нашия живот.

Тя е Силата – инкубаторът. Тя е интуиция, тя е прозорлива, тя е добра слушателка, тя е вярно сърце. Тя насърчава жените да останат многоезични, да помнят езика на мечтите, страстите и поезията. Тя шепне от нашите сънища, тя оставя косми и кални стъпки по пръстта на женската душа. Те изпълват жените с копнеж да я открият, да я освободят и да я обикнат.

Тя е идеи, чувства, желания и памет. В продължение на много време беше изгубена и полузабравена. Тя е изворът, светлината, нощта, мракът и изгревът. Тя е мирисът на пръст и задното краче на жабата. Нейни са птиците, които ни разкриват тайни. Тя е гласът, който ни зове. Тя е онази, която се гневи от несправедливости. Тя е онази, която предизвиква цикли. Тя е онази, която оставяме да се грижи за дома. Тя е онази, при която се връщаме. Тя е торният корен на всички жени. Тя е тази, която ни помага да продължим. Тя е генераторът на нови идеи.

Къде пребивава тя? Тя оставя стъпки, които ние трябва да различим, които са навсякъде, където има плодородна женска почва. Тя е от бъдещето и от началото на времето. Тя е в бъдещето и се връща за нас да ни открие! Тя е в мига, точно преди да ни споходи вдъхновение!”

Клариса Пинкола Естес
"Бягащата с вълци"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите