Веднъж се замислих за следното: какво бих написал, ако бях писач на жълти статии? Оказва се, че това е задача пълна с въображение. Зад всяко лице и лик стои един свят сякаш все още недокоснат. Работи се на принципа-"никога не е късно да станеш за резил." Използва се също, макар и съвсем непреднемерено ефекта от погрешната дефиниция. За какво става въпрос? Ще обясня по-описанието на един експеримент в САЩ. Там в един щат и в едно училище приемали първите си ученици чрез всеизвестния тест за интелигентност на Симон Бине. Обаче веднъж група експерти успяли да обсебят ръководството на училището и да се влеят в проведждането на теста. Целта им била да му объркат резултатите. Или тоест на първата част от учениците с висок бал им е бил вписан резултата на частта ученици които били с най-нисък бал. И съответно на последните бил вписан високия бал. После дали списъка с фалшивите резултати на учителите. След една година около 90% от учениците с фалшивия висок си останали на този учебно-социален статут с високи оценки. И учениците с фалшивия нисък бал финиширали първата година с ниски оценки. После цялата тази работа била кръстена-ефекта от погрешната дефиниция.

Ето така само накратко може да се изясни на всеки защо една клюка колкото и да е измислена и откъсната от реалността може да си свърши своята работа. После можем само ей така да си представим на какво е способен даден персонаж. Например Бритни Спиърс спи в мръсни чаршафи. А Маргарет Тачър като ученичка е била преписвачка; Лучано Павароти е тафирал грамофонни плочи от приятелите си и ги е оставял на сухо, да не слушат хубави песни.

Ефекта от погрешната дефиниция се блокира когато се окаже, че описанието което давам за някой е всъщност описание на мен самия. Или това може да се забележи когато двама души водят диалог и единия от тях решава да дискредитира другия, обаче в един момент се застопорява над самия себе си и другия го усеща.

И сериозните вестници постоянно се опитват да надскачат нещо. Зад това прозирам амбицията да достигнат именно сериозност. И общо взето счита се, че тя се постига с новината. А истината за сериозността е съвсем различна.

После дали икономическите интереси са достатъчно оправдание за вършенето на какво ли не е също въпрос? И в случая става въпрос са писачите на жълти статии, дали пазарното търсене ги оправдава и ги оставя чисти? Достатъчно ли е това за тях като оправдание?