За къщите
ТОГАВА ИЗЛЕЗЕ НАПРЕД ЕДИН ЗИДАР и го помоли:
- Кажи ни за къщите.
А той в отговор им рече:
- Преди да си градите дом от вар и камък зад градските стени, постройте си от блянове убежище в пущинака.
Защото не само вие имате нужда да се завръщате на свечеряване в жилището си - това е потребно и на странника във вас, далечния, навек уединения.
Вашата къща е ваше по-голямо тяло.
Тя расте на слънцето и спи в нощната тишина, но нейният сън не е без сънища. Нима къщата ви не сънува? И нима насъне не напуска града, за да отиде до дъбравата и хълма?
Желал бих щото да можех да сбера къщите ви в шепа и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса.
Желал бих щото долините да са улици, а зелените лъки - алеи, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да се пропие със земното ухание.
Но всичко това сега не ще се изпълни.
Дедите ви са се били събрали на едно място от страх. И този страх ще трае още малко. Още малко градските стени ще отделят огнищата от полята.
Ала кажете, люде Орфалезки, какво имате в къщите си? Какво пазите толкова, та ги заключвате и залоствате?
Имате ли мир - ведрия порив, който би разкрил силата ви?
Имате ли спомени - светещите сводове от връх до връх в ума?
Имате ли красотата, която води сърцето от вещите, правени с дърво и камък, към свещената планина?
Кажете, имате ли в къщите си това?
Или имате само разкош и жажда за разкош - този натрапник, който крадливо се вмъква в дома ви и първо е гост, после домакин, а ней-сетне господар?
Да, той става укротител и с примамка и камшик усмирява по-висшите ви желания и ги кара да играят по волята му.
Макар ръцете му да са коприна, сърцето му е от желязо.
Той ви приспива, а после застава до леглото ви и се гаври с достойнството на плътта.
Той се подиграва със здравия ви разум и естествените ви сетива и ги полага в сено, като чупливи грънци.
Наистина жаждата за удобства и разкош убива страстта на душата и после ехидна върви с погребалното и шествие.
Но вас, чада на простора, безпокойни и в покоя, вас не ще ви уловят в капан и не ще ви опитомят.
Вашата къща ще бъде не котва, а мачта.
Тя ще бъде не ципицата слуз, покрила раната, а клепачът, който пази окото.
Не ще прибирате крилете си, за да преминете през портата, не ще навеждате глава, за да не я ударите в тавана, не ще се боите да дишате, за да не се напукат и срутят стените.
Не ще живеете в гробници, строени от мъртвите за живите.
И макар да е величествена и великолепна, къщата ви не ще скрива тайната ви, нито ще сдържа копнежа ви.
Защото безграничното у вас обитава в дом, чийто покрив е небосводът, чиято врата е утринната мараня и чиито прозорци са песните и покоя на нощта.
Джубран Халил Джубран
"Пророкът"
|