След това, което DeProfundis ти е написала, трудно може нещо да се добави... Мога само да кажа, че се подписвам под всяка нейна дума!

Аз също смятам, че ти си безкрайно дълбока - и много добре знам, че Слънцето ти си има и обратна страна. И сто процента съм съгласна с DeProfundis, че "Никой не може да провокира нещо в нас, ако то вече не е там." Същото казва и моята любима Мелани Клайн в теорията й за обектните отношения. Всъщност школата й се нарича така, защото това е нейно базисно допускане: че всеки външен "обект" трябва да има свой аналог, прототип, "парченце" от него вътре в нас самите. В противен случай ние изобщо няма да го разпознаем и да регистрираме съществуването му. И поради липсата на “канал за връзка", няма да има и “обектно отношение”, пораждащо някакво преживяване.

И си мисля, че плутоновата дълбочина може да шашка само хората, които отказват да се занимават със собствената си такава – защото ги “подсеща”, че и в тях самите се крият подобни бездни, в които обаче те се страхуват да надничат. В този смисъл разликата между хората не е в това дали са “плитки” или “дълбоки”, а само в степента на интереса им към дълбочината и готовността им да “дръпнат завесата” и да проверят какво се спотайва в собствената им тъмна страна.

И между другото смятам, че “дийп” не означава непременно “дарк”. Ти наистина излъчваш светлина – като слънчево небе си. Обаче когато някой път лежиш по гръб на някоя поляна и небето е точно над теб – колкото и ясно, синьо и слънчево да е - не ти ли се струва, че ще “паднеш” в него?