Леле, дорева ми се като го прочетох това...

По подобен начин ме накара да се почувствам преди време, когато прочетох оня твой постинг до мен, от който ми се качи пулса... И който мигновено ме "фрасна" с онова умопомрачително усещане, че някъде там, отсреща, има някой, който ме разбира и знае. Като лъч светлина - душа, която ме е "разпознала" и ми "маха за поздрав"...

Това, което си написала на Марта толкова ме впечатли, разтърси и развълнува, че просто не знам какво да кажа... Освен, че ще се пръсна от щастие и благодарност, че те познавам!!!...