|
Най-"класическата" причина човек да опитва да наднича в бъдещето, ти доста добре си я описала - нежеланието ни да направим някакъв избор и да поемем отговорност за него. Поради същата причина толкова много българи (особено от предишните поколения) все още въздишат по някогашния тоталитарен режим например (и затова комунистите продължават с лекота да печелят изборите). Понеже всяка тоталитарна власт, която те поробва, в същото време поема и отговорността за теб. Така не ти се налага да взимаш сам решения за себе си, пък и се сдобиваш и с външен обект, когото да обвиниш при евентуален провал. Инфантилно е, но така се живее по-лесно.
Просто много хора не знаят какво да правят със себе си и със свободата си - затова търсят кому да я предоставят, отпускайки се в блаженото усещане, че някой ще се заеме вместо теб с планирането на живота ти. Ми друго си е някой да ти каже "До шест месеца ще срещнеш мъжа/жената на живота си." (примерно) и да се успокоиш, че търсенето най-после е свършило. Това да чакаш “принца” на дивана пред телевизора, без да мърдаш от къщи, очевидно е сериозно логическо противоречие, което обаче явно не притеснява консуматорите на подобен вид услуги. Ми тя съдбата нали затова е съдба - ако това е човекът за теб, дори у вас ще те намери. Просто ще звънне на вратата и ще каже "Здрасти, аз съм твоят човек." Ми така де…
Другата обичайна причина, поради която хората търсят прогностики/предсказания, е защото имат чувството, че са загубили контрол. Което е нормално в момент на криза. Когато отидеш при астролог/ясновидец, който почва да ти предсказва бъдещето, възстановяваш усещането за контрол над ситуацията. Хаосът, в който се намираш, някак се подрежда и поне за малко се заличава гадното чувство, че Съдбата си играе с теб и ти гледа сеира. Докато слушаш предсказанията, почва да ти се струва, че си я хванал за рогата (Съдбата) – и вече ти “командваш положението”. В този смисъл “ясновидската работа” често има чисто терапевтичен ефект – просто действа успокояващо и възстановява загубеното чувство за контрол. А доколко предсказаното ще се сбъдне, е съвсем отделен въпрос.
Сигурно и други причини има, ама ще стане дълга и широка. Така или иначе това са човешки реакции, които са напълно нормални, особено в кризисни ситуации, когато човек е наистина безпомощен. Лошото/опасното е, че човешкото безсилие е много питателна храна за самолюбието и месианските комплекси на (повечето от) предсказателите – а на свой ред те поощряват зависимостта на клиентите си. Тъкмо заради това "астролози" като Алена например са обект на огромен интерес - както и всякакви подобни "предсказатели", които се самоизживяват като Говорители на Съдбата и раздават всякакви "кармични присъди". Но по този въпрос доста подробно съм писала , така че няма смисъл да се повтарям.
Според мен има още едно обстоятелство, което касае държавата като цяло – по-точно степента, в която тя изпълнява сатурново-юпитеровите си функции. Имам предвид доколко държавата успява да задава и поддържа ясни граници и правила, както и да подкрепя и защитава гражданите си. Това привидно няма връзка с въпроса ти, но всъщност връзката е пряка – поне според мен. Защото колкото повече тя (държавата) се проваля в тези си функции и не успява да гарантира безопасност и сигурност, толкова по-тревожни стават хората, почват да губят опора и търсят алтернативни “институции”, на които да се опрат. И толкова повече страхът човек да поеме индивидуален риск и сам да се “вземе в ръце” едновременно се поражда и подхранва. И в този контекст бизнесът на “предсказателите” процъфтява.
Що се отнася лично до мен, аз не държа да си знам бъдещето. Не за друго, а защото имам усещането, че това би ограничило свободното му случване и/или ще програмира самосбъдващото се пророчество, за което си споменала. Друг е въпросът, че често го предчувствам (бъдещето) и в този смисъл го знам донякъде. Но винаги съм с едно наум, че всичко тече и се променя – и че главно от мен самата зависи какво точно ще избера да се случи.
Разбира се, това се отнася за моментите, когато съм в нормално разположение на духа, спокойна съм и се чувствам добре – както сега например. Но преди години ми се е случвало да отида на “врачка”, даже няколко пъти (общо при три врачки и трима астролози) – така че имам кратък, но съдържателен опит. Причината беше остра криза, чувството, че нямам контрол и опора – и неистовата нужда някой да ме “гушне”, да ме успокои и да ми обещае, че всичко ще се оправи. И макар за кратко, отчаяно търсех начин да надникна в бъдещето, за да успокоя по този начин ужаса си от него. Интересното е, че всичко това ми се случи в годината на сатурновото ми завръщане, с което аз в началото не се справих никак добре. Не бях подготвена да поема толкова отговорност за себе си – и не можех да издържа цялата поредица от кризисни събития, покрай които се наложи доста принудително да порасна. И тотално бях рухнала. Нито едно предсказание не се сбъдна впрочем - но за конкретния момент контактът с такива хора беше почти спасителен за мен.
Между другото, това, което ми предсказаха тогава, най-вероятно е можело и да се сбъдне. Може би дори го е “пишело” някъде. Просто аз накрая си “поех юздите” и взех решение да постъпя другояче. Дали това решение също е било предопределено или е било мой личен избор – не знам и едва ли някога ще науча. Просто тогава изведнъж спрях да търся сигурност извън мен - теглих една майна на всички пророчества, съвети и интерпретации на приятели, с които обилно се бях затрупала и си казах: “Избирам да постъпя така, защото аз така искам и смятам за правилно.” И след като изстрадах последиците от това решение, се почувствах страшно добре. И рязко загубих интерес към “надничане в бъдещето”. Сега даже транзитите рядко се сещам да погледна… 
Затова смятам, че прогностичната астрология има смисъл само като съвсем приблизителен ориентир за “духа” на даден период. И то ако акцентът е във вътрешните преживявания на човека, а не върху външните събития. То е нещо като да подчертаеш с текстмаркер част от текста, за да се подсетиш, че този абзац изисква повишено внимание като тема. Примерно ако Уран транзитира върху управителя ми на 6 дом (или самия 6 дом), това е ясен “маркер”, че ще настъпи промяна в нещо, касаещо работата ми (примерно). Обаче тази промяна може да е всякаква – мога да си сменя работата, но може да ми преместят офиса или да настъпи промяна в служебното ми обкръжение, методи на работа… Може моето собствено отношение/нагласа да се променят (все си мисля, че външните промени идват, когато се правим на разсеяни спрямо вътрешните…)…
Та не знам дали е възможно да се предсказват с точност конкретни събития, но във всеки случай не вярвам, че в това има смисъл… Друг е въпросът, че според мен на пръсти се броят (изобщо в света) предсказатели, които са в състояние не само да проникват до онези информационни “бази данни”, където всичко “пише”, но и да предават тази информация ясно и обективно, без “замърсявания” от филтъра на собствената им житейска философия и ценностна система. Понеже общото между всички ясновидци, пророци и астролози, при които съм била, е че ми даваха много точна картина за тяхната лична представа за щастие/нещастие…
А, и още нещо. Нали има хипотеза, че както човек вижда целия си живот назад “като на лента”, когато умира, така го вижда и “напред”, когато се ражда. И, поне приблизително знае каква съдба го чака – и един вид се съгласява с това. Та ако приемем, че това е така, значи предсказанията не би трябвало да ни казват нещо ново, което, макар и подсъзнателно, да не знаем…
Та тъй. Извинявай за обстоятелствеността и леко “бароковия” ми стил, ама като не пиша дълго, губя форма.
|
Re: Искам да ви питам... [re: Koтkaтa Mapтa]
