Беше прекрасен летен ден, с онова волно и свежо усещане за свобода и красота в живота.
Седях си късно вечерта пред компа и ровех в сайтовете търсейки теми ,разговори ,съдби човешки.Приемах го почти като хазарта.Завърташ зара и каквото дойде..
Моткайки в нета ,търсейки един приятел попаднах на човек ,със който така забързано се заговорих през ноща ,че не усетих кога се съмна ,кога премина седмицата , месеца изтече. Луните се смениха и вятъра понесе през горите,сменил посоки с нежен шепот
Опитвах да не мисля .Опитвах да избягам в пазарските си чанти,кафето пепелника,оръфаните си поли и стари вещи. А той .......изпрати снимка........................
Докато се спускаше екрана , света се завъртя и се размаза в лицето ми.
Очите стряскащо познати, забиха нож от спомени в сърцето .Стоейки вкаменено пред портрета усетих как се свличам ,изгарям, гърлото пресъхна.
Корема ми се сви в свирепа болка на обич и омраза ,че не мога да докосна косата сипеща се като струйна светлина през розов облак,че ако го докосна ще се изпари,ще разваля момент на раждане на Супер Нова.Вселената ще се разтвори поглъщайки звезди.
Почти започнах да се моля Той да не изчезне.Не исках да заспя да не избяга усета за нещо толкоз ценно и красиво.То беше като влизане в Рая.Очите му красиви като лотос .Устата му се впиваше в умът ми. Красива, като сочна маракуя.Вкусът на кожата му можех да усетя миришеше на Амбър и Сандал,Ръцете му божественни и бели се виеха като криле.
.Обичах всяко нещо В НЕГО без да го познавам.Присъствието му напомняше за мен спокойствие и сила и сякаш ангел е приседнал покрай мене тихо.Той беше всичко.бЕШЕ по- красив от сън божествен
.Желаех ,ах желаех силно всичко да науча ,къде живее, ,за какво мечтае,леглото във което спи да видя, и котката, която гали,в дните посивели.Желаех го по - силно от живота ,но не като робиня ,а исках да е свято.Исках аз да бъда в него и той във мене.Да преживея сливане, обричане ,момента болка .Да преоткрия себе си.Да бъде сън във сладка дрямка .
Не нямах плътски нужди.
Желаех го като човек светиня и някакъв олтар, на който да се моля.
Желаех да съм с него, а страх ме беше ,че ако го видя всичко туй така и ще си изчезне псипано от сивотата на житейското ни бръщолевене за дати ,грижи и дела.Обсъждайки поредният ни социялен статус.А токова го исках!
Седях в нощите си и се молех ,скришом от себе си самата. Да е добре , да е щастлив, да няма нужди.
Сънувах го , в сънят си го целувах нежно,усещах всяка мисъл преминаваща през него като сянка.Улавях я, и туй достатъчно ми беше да съм щастлива , да дишам с него да виждам през очите му светът такъв какъвто бе за него
Ревнувах всичко ,ревнувах страстно и улицата,двора,въздуха през което преминаваше,постелята която го завиваше
Не исках да заспя не исках да изпусна мига и чуството, което ме обземаше ,че само ,само с него аз се чуствах жива.
E тва е
And I'am going to shout until my heart stop