Изчетох всички мнения и мисля, че моето най-много се доближава до това на Рама. Няма еднозначен отговор на този въпрос, всичко зависи от човека.

Ще споделя с вас два случая. Единият е свързан с много близък за мен човек. Той преди 2-3 години разбрал, че има тумор на мозъка, по ирония на съдбата няколко дни след рождения си ден. И за всеобщо учудване с най-спокойния глас на света се обадил на работа да каже на колегите си, че след няколко дни ще го оперират. Операцията минала успешно, но после дошъл ред на химиотерапията. Не искам да ви описвам в какво състояние е бил, как е имало опасност да се парализира лявата половина на тялото му (туморът бил в дясното полукълбо), как е можело да не проговори и т.н. Само мога да си представям как се е чувствал той самият и близките му. За мен той е от онези борбени хора, които не се предават.

Сега е много по-добре. Естествено, лесно могат да се видят последиците от преживяното, но според мен той е човек със силна воля и вяра, т.е. от групата на тези, които се мобилизират след като им бъде съобщена 'диагнозата'.

Преди време помолих едно момиче, което е на 'ти' с астрологията, да погледне наталната му карта и да ми каже дали в нея е заложено това ужасно изпитание. Според транзитите той се намира в тежък период, но не беше ясно в какъв план - дали е здраве, работа, партньорства.

Но по-късно като се замислих си казах, че дори и астрологията да може да предскаже нещо такова, то едва ли има начин то да бъде предотвратено. А и наистина никой няма право да раздава 'смъртни присъди'. Не зная още колко дни има този човек на този свят, но си мисля, че това, че е жив и се бори, е истинско чудо.

Другият случай е свързан с моя дядо, който почина от рак на простатата. Не беше млад, но не ми се искаше да умира така. В последните си дни не приличаше на себе си от слабост и изтощение.

Според един мой познат 'всички ще умрем от това (=рак), просто е въпрос на време'. Може би той изповядва идеята, че всички се надяваме да се случи нещо хубаво, но очакваме най-лошото.

Онова, което много ми допадна в постингите ви, е идеята, че медицината знае много за тялото, но почти нищо за духа. Духът е този, който ни връща към живота, силно вярвам в това.

Пожелавам ви никога да не чувате тази страшна диагноза, нито за себе си, нито за близките и приятелите си.