|
Искам да ви споделя удоволствието си от Юпитер във Везни! :-)
Това е един приятел, който досега ми е бил страшно мътен, уж го има, ама аз не го усещам. Досега :-)
Обаче от известно време насам ми е едно такова щастливо, безметежно, абе всичко ми е наред и чак вчера се усетих, че всъщност Юпитер в момента прави почти точен съвпад с моя натален такъв (а то логично - нали навърших 24), даже точния го е подминал вече :-)
Принципно винаги съм усещала Сатурн като всемогъщ владетел на хороскопа си (а те двамата са в съвпад) и Юпитер някак ми е бил блед и незабележим - малко като грозното патенце, което една сутрин се събужда и установява... че се е превърнало във върховен Бог - светъл и щедър, какъвто би трябвало да бъде... Когато ми мина през АС и първи дом дори не го забелязах, но сега...!
Първо се изразява в това, че ям като разпрана и то главно сладко и разни гадни неща от сорта на дюнери и пържени картофки - с огромно удоволствие! Дори не успявам да развия качествен комплекс за вина :-) Нали съм наясно, че скоро Сатурн ще ми мине през АС и всичко ще се оправи. Затова сега гледам да се наслаждавам до дупка и нищо не си отказвам, а и не бих могла, защото тялото ми очевидно си го иска...
Второ, присъщата ми сериозност се е изпарила някъде - е, не на съвсем, над това все пак бди козирожката ми луна, но за пръв път в живота си се чувствам на 24, а не на 120! :-) И за пръв път в живота си си позволявам да съм мъничко лекомислена, малко безотговорна и ако сутрин не ми се ходи на стаж, примерно, просто да не отида :-) Ей така, да се мотая цял ден пеша из града, да харча пари (които хем нямам, хем отнякъде все се намират - 2ри дом, все пак) и просто да се наслаждавам на всеки слънчев лъч, на всяка глътка въздух, на всяка усмивка, на всичко просто!
Едва ли е случайно, че точно сега съм в България, никога не бих могла да усетя всичко това, ако бях някъде другаде, ако бях сама, ако по улиците не говореха на моя език, ако нямах приятели и любим човек около себе си, ако нещо ми липсваше. А Вселената изглежда се погрижи нищичко да не липсва :-)
И все пак, давам си сметка, че това е преходно, затова се опитвам да греба с пълни шепи, но и да не се привързвам към него... Знам, че това са силите, които ще са ми необходими после. И благодаря на Юпитер, че така щедро ми ги предоставя!
Щастие
Щастието изглежда
е нещо
наподобяващо палачинка
или пък събота
или пяна от бира -
става за всичко.
Само не става
да седи наказано в ъгъла.
Дай Боже всекиму!
Обичам ви
Лъвовете не блестят с оригиналност, лъвовете блестят с блясък.
|
Юпитерово завръщане!
