Ей, страхотно ти благодаря за този текст и труда да го преведеш!
Тази сутрин, като го намерих тук, се почувствах сякаш получих подарък-изненада. Толкова хубаво е да е юни, да е неделя, да е сутрин - плюс чаша топло кафе с мляко, слънцето, което се провира през щорите, котката, която се "мие" до мен - и скъп приятел, който тихичко е оставил нещо специално за четене... Много магическо усещане...

Самият текст от едно четене ми е трудно да го разбера и осмисля - вероятно защото съм твърде просмукана от понятията на класическата астрология. От друга страна за езотеричната астрология само съм чувала - и винаги съм искала да надникна в нея и да я "вкуся" - дори и само за да получа още една гледна точка (независимо дали ще я разпозная като своя).

Във всеки случай имам усещането, че тази астрология (езотеричната) просто има някакво друго предназначение и/или друго ниво на приложение. Малко ми е трудно да облека в думи усещанията си в момента, така че някой път ще опитам пак - сега само споделям това, което спонтанно ми хрумва и което успявам да формулирам.

Страхотно ме впечатли едно изречение - "Колкото повече съм себе си, толкова повече съм теб." - и много ми импонира тази гледна точка. Защото наистина е така: колкото повече се отдалечавам от себе си, опитвайки се да се идентифицирам с разни външни от мен неща, толкова по-малко съм аз - и толкова по-трудно ми е да "вляза" в теб. Едва когато намеря вътрешния си център и разположа душата си около него, мога свободно да се "разхождам" наоколо без да ме е страх, че ще се загубя. И едва когато се "сгуша" в този център, мога да видя колко много място има още за други хора. Защото за да разбера някого наистина добре, трябва да мога да направя място за него вътре в себе си...

Не знам дали успях да го обясня... По асоциация се сещам за йога - и по-конкретно за една от "инструкциите", когато релаксираме: със следващото вдишване да "потънем" по-дълбоко в себе си и във вътрешната си тишина... Тогава например усещам едно особено чувство за свобода, трудно описуемо с думи - когато Егото ми сякаш се разтопява и изчезва. Но - парадоксално - точно тогава се усещам най-много Аз - и внезапно се "освобождава" страшно много място. Сякаш се отваря някаква врата, отвъд която пространството е безгранично. И там хем съм най-много аз, хем мога да бъда всеки друг...

Нещо такова...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите