|
О, Роки, Роки... добро куче! Добро куче! Мдам.. всички улични и мечкави кучета се казвате Роки... ето, виждаш ли? - и ти се обръщаш, когато те повикам... Ти накъде вървиш? Освен след носа си? Аз.. аз отивам да се разхождам в Парка, при езерото с лилиите... и, да, знам, че нощта не е най-подходящото време за такава разходка, но трябва да отида там. Точно сега. Има истини в този живот, които се виждат само на тъмно. Когато няма никаква светлинка, когато вали, когато трепериш от студ, когато не ти пука, че ще се намокриш до кости...
Не, Роки, не спори с мене - та нали и ти правиш същото! Вървиш с мен през тъмното да търсиш нещо.. което и ти не го знаеш какво е, но се надяваш да го намериш точно там, където отиваш. Но ти поне имаш нос, след който да вървиш... на мен Природата и това не ми е дала...
Роки! Роки, ела тук! Къде се запиля, бе, уличник такъв?!? Ааа.. мдам. Разбирам те.. и аз си го мисля, ама... Хайде, идвай, вече почти стигнахме... Чуваш ли колко доволно квакат жабите? Едно такова жизнерадостно, дето аз го наричам 'жабешки любовни песни', с възхвала към лошото време. Ти мислиш ли понякога за любов? Ей, тъй, просто любов? Хъм... как сега да ти го обясня какво е?!? Ами, представи си го - ето, точно както сега с тебе сядаме на ръба на езерото... и сме прогизнали до кости... да вперим погледи към езерото, да наострим уши за жабешкия концерт... и ти да се сгушиш до мен, с глава на коленете ми... аз да се облегна на гърба ти, да те погаля по мократа козинка.. и изведнъж и двамата да почувстваме топлинка... и да се сгушим още повече един в друг... Мммм.. я, колко хубаво мирише козината ти! На мокро и на близост... мммммм... стой мирно, де, искам да те подуша още мъничко - после ще ме ближеш по лицето..
Хехех, изненадах ли те?!? Ти си мислеше, че само кучетата душат хората, нали? Но, не... понякога хората душат други хора... а понякога - както е в нашия случай - човек може да души куче... един скитник души друг скитник... и миризмата на бездомие го привлича...
А, да, ти имаш дом.. знам, знам. Уютна сушинка под някое достолепно BMW стар модел и паркирано на улицата, точно до кофите за боклук. Хъм. Колко абсурдно. Но май в този живот всичко е такова. Впрочем, аз също си имам дом. Не, че се чувствам на място в него, де.. иначе нямаше да скитам по това време навън, за да търся някаква си истина... Но ти ми вярваш, нали? Ти ми вярваш, че тази истина я има? Че е някъде съвсем-съвсем наблизо? Иначе нямаше сега да си тук, с мен... Знам, че ми вярваш... Усещам го.
Знам също, че се питаш дали не сбърка като тръгна с мен сега. Мдам. Има толкова по-хубави от мен. Толкова по-умни. Толкова по-самоуверени и лъскави. Знам, че не съм от тях. Обаче... да ти кажа... и аз съм виждала далеч по-породисти кучета от теб... и какво от това?!? Мен не ме интересува дали и колко медала от изложби имаш. Не ме интересува дали ушите ти са изправени точно под ъгъл 90 градуса към главата. Всъщност, интересува ме това, че дори и в този ти вид - мокър, капещ и клепоух, разпознах нещо в очите ти... едно такова усещане, сякаш не сме случайни и двамата.. макар и двамата да знаем колко безкрайно случайни сме...
Ей, Роки! Роки, бе! Куче такова! Стой мирно.. не хапи! Това не е моят начин на игра.. предпочитам да ти хвърлям пръчка, пък ти да я гониш... ама наистина не обичам да усещам зъби по себе си... разбираш ли, ако тялото и душата са неделими същности, ти така напряко ме захапваш по душата... все едно аз да те ритна, за да ми стане весело... Не искам да ми е весело. Искам само да си седим така край езерото, да подслушваме жабите, да ни унасят приказките, които разказва вятърът на дърветата... тях чуваш ли ги? Знам, че ги чуваш... искам да седим така гушнати плътно един в друг, и едновременно да зъзнем и да усещаме топлинката... да те галя по козинката, да те душа, ти да душиш мен... искам го това - споделеното... и, знаеш ли, струва ми се, че видях истината, която търсех, когато тръгвах насам...
Роки! Добро куче, добро! Сега аз ще завия по онази пътечка към моя блок, а ти ще продължиш да вървиш след носа си... природата ти е такава.. и съдбата ти... но искам да ти благодаря, че дойде с мен. Че беше с мен през цялото това време. Колкото и да беше кратко на фона на човешката история...
Сбогом, Роки! Добро куче... добро, добро! Я, колко интересна дума... с-богом... добро куче... добро..
*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*
|
Хапче против себе си
