Ама, аз ще съм съзнателен охлюв, бе!


Мисля си какво ни привлича толкова в животните, които и да са те....и като че ли отговорът започва да ми проблясва - омайва ни просто СВОБОДАТА! Мисля, че всички ние си я мечтаем по един или друг начин и я виждаме въплатена във всякакви животински архетипи, разбираме я по свой начин...липсват ни различни неща, общото е, обаче, че ТЯ ни липсва на всички!

Да, липсва ни. Но, според мен, липсва ни само на тези, които сме хора..
Не ми е известен случай друг животински (или растителен) вид да се е оплакал, че е това, което е. Някак, останалите видове са твърде заети просто да бъдат себе си, че да им е до лични драми 'ама, онази котка/ коза/ брезичка/ хиена/ патица 'що така ме гледа, станала е със задника нагоре или на мен нещо не ми е наред?'...

Това ли е свободата, Беа? Просто да бъдеш себе си? Или е нещо друго? Което, странно защо, животните имат, пък ние - не? Щом толкова им се възхищаваме/ завиждаме/ страх ни е от тях?

П.П.: Мислех да ти напиша нещо относно пред-знанието за бъдещето и кармичната астрология, но изведнъж се разколебах... Някак, повече предпочитам да го обсъдим на живо - за да не остават следи...

П.П.1: Иначе на охлювчетата много ми харесват рогцата и са ми много сладки как ги е страх като усетят допир...рогца...о, бях забравила рогцата!

... о, да... бъркай ми ти по очичките, бъркай!...

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*