Значи, това роднините са уникално явление - за пореден път се убеждавам...
Прибираме се със сестра ми пеш и под дъжда. Обсъждаме интензивно как точно трябва да протече ремонтът вкъщи и в един момент - хряс! - под моя крак изпуква охлюв...
Някои от вас са запознати с непоколебимия ми възглед, че в следващия си живот ще съм именно охлюв. Обичам тези хайванчета! Където и да отидат - все си имат уредено жилище, хермафродити са - и през ум не им минава да се влюбват, пълзят бавно - не са подложени на стрес, тревопасни са - хранят се здравословно... Единственият им враг е човекът - 'щото ги яде и 'щото ги тъпче, понеже няма навика да си гледа в краката. Грррррр..
Е, това може би обяснява защо изпитах чисто физическа болка в слънчевия сплит, когато без да искам го настъпих... хем си гледах в краката - но нямаше кьорава светлинка в този участък на улицата.
Особено болно ми стана при мисълта, че ако е възможно време-пространството да се усуква успоредно на себе си, то е напълно възможно аз да съм едновременно и охлювът, и човекът, който го настъпва. Мисълта, че е възможно да си стъпя върху рогцата, предизвиква у мен панически пристъп... И точно това се случи. Прималя ми, зави ми се свят, получих зверско сърцебиене, изпотиха ми се ръцете, не можех да си поема въздух - изобщо, класиката в жанра.
И в този критичен момент, докато на пресекулки обяснявам на сестра ми какво се случва и защо, тя ме поглежда терапевтично (блазя на тези, които никога не са виждали тояТ й поглед!) и ми казва: Какво предпочиташ - да те закопая като охлюв и да ти боядисам къщата в зеленичко като човек, или да те закопая като човек и да ти боядисам на зеленички чертички черупката като охлюв?
... и продължава да ме гледа терапевтично...
Тъ, въпросът ми е - вие в подобна ситуация в какво ще си изберете да се преродите следващия път?!? Очевидно, че май моят охлюв няма да го бъде...
П.П.: И втори въпрос имам, несвързан с горната ситуация. А, бе, може ли Уран на Dsc да ми върне отново вкуса към еднократните сексуални изпълнения?
*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*
|