Говорим различни езици и се опасявам, че няма да ме разбереш. Или няма да се съгласиш. Но все пак ще се опитам да се пообясня

Нещата са безкрайно прости. Много по-прости, отколкото сме свикнали да ги възприемаме. Ние не виждаме, а мислим, че виждаме. Едното е да възприемаш енергийните структури директно, другото е да имаш ИДЕЯ за тях. Идеята не е реалност.

Ако агресията ти създава дискомфорт, нито един от изброените варианти няма да те избави от нея. Нито можеш да я заглушиш, нито можеш да я надвикаш, нито можеш да я заместиш (аlways giving parties to cover the silence) - това са само ПРИВИДНО три различни механизма. Единственият, който ще те доведе до успех, е да намериш състоянието на не-агресия. Всичко останало е детската градина на човешкото съзнание. Което Е ограничено. Единственото неограничено съзнание е Бог. Докато твоето човешко съзнание страда от идентификация с "аз"-а, с личността ти, то няма начин да е свободно. То ще е част от Космическото съзнание, но няма да Е - Космическото съзнание.

Ти виждала ли си човек, който да е разбрал Вселената (Бог)?
Или си виждала (може би) само такива, достигнали го?
Всяко учение (не говоря за религии) знае, че Цялото е неразбираемо за човешкия разум. То надхвърля възможностите му, капацитета му. Ограничени могат да бъдат и нематериалните неща. Квоциентът на интелигентност може да бъде ограничен, талантът може да бъде ограничен, способността за емпатия може да бъде огрничена и т.н. Само просветленото съзнание е свободно, но то надхвърля нашата способност за разбиране и описание. Можем да го достигнем, но не можем да го разгадаем.

Искам да се върна на това:
Енергията никога не ни се дава в чист вид. Ние я интерпретираме.

Енергията изобщо не ни се "дава". Енергията Е в ЧИСТ ВИД. Тя просто е. Ние нямаме сетива да я възприемем, затова си я интерпретираме. Тоест? Грешката си е в нашия телевизор. Можем да продължим да си я интерпретираме (както ни дойде) или да се научим да виждаме - ей тук е свободният ти избор (доколко е наистина свободен е друга тема). Имаш ли потребост да виждаш или ти стига да интерпретираш (с риск за грешка).

Астрологията е интерпретация. Тя отговаря винаги на МОМЕНТНАТА способност на твоето ограничено съзнание да разбере Божията промисъл. Аз лично като че ли започвам да губя интерес, защото виждам, че няма да изляза там, накъдето съм се запътила. И се получава наистина така - занимаваме се само пасивно-информативно, даваме парти за сгляда на интерпретациите си.

Лично моята потребност надхвърля това. Уморила се е от светски партита, на които се гледат звездите, но не се вижда Космосът. Което не значи, че за човешките цели ще се откажа от астрологията. Но за личните си цели, със сигурност.

Не ти ли прави впечатление, че използваме небесната сган за оправдание? Ох, Плутон ме мачка, ох, Сатурн ме гази... :) Сред нас тук няма ни един, успял да се издигне отвъд интерпретацията на транзитите си. Мисля, че правилната постановка е "каквото е долу, такова е горе", а не обратното. Ние разбираме "горе" само според "долу", само във връзка с "долу". Когато съзнанието се просветли, няма вече долу/горе, няма перспективата на една точка във Вселената, спрямо която другите точки се съотнасят. Просветленото съзнание е тук и там, горе и долу и навсякъде ЕДНОВРЕМЕННО. То няма нужда от огледалния си образ на небето, то Е и огледалото и образа...

Какво следва ли?
Не знам за някой друг какво следва. За мен следва, че ще престана да зяпам небето и ще започна да зяпам в себе си. Вярваш ли, че поне от половин година, ако не и повече, не съм поглеждала транзит. Не ме интересува. Ако ще Плутон да ми мине през Слънцето. Това е напълно безинтересно. Интересно е КЪДЕ съм аз, докато някой отнякъде минава. Аз къде дремя? И докога ще сънувам, че съм, вместо да бъда...

Обстоятелствата ли ни създават или ние - тях?
Ние влагаме цялата си енергия във възпроизваждането на обстоятелствата. В крепенето на света, какъвто го познаваме. Аз само ще попитам: кой създава? Кой си мисли, че нещо създава. Всичко е тук. Трябва само да го видим :)

Oh, Mrs. Dalloway, always giving parties to cover the silence.