Ей, Смарагд! (още веднъж)
Тази статия даже успя да ме развесели. Но няма да я коментирам, защото не е удобно, а и не ми се занимава. Дано да не те обиждам без да искам. Но аз съм ИЗРАСНАЛА само с такива приказки. Някои от тях почти едно към едно. Всъщност, у нас почти не се коментираше нещо друго:)
Що се отнася до търсене на смирение и неговия смисъл, както и за "божия промисъл", най-общо казано, най-доброто, което съм чела е една книжка за атонския монах Паисий, но много трудно се намира и не беше моя. Не става въпрос за монаха, който е написал Историята, а за един друг. Но следва ли от това, че е трябвало навремето си още наистина да взема и да се замонаша, както съм си мислела понякога. Да не би това да ми е била правилната съдба.