Ами навярно това, което казваш, е напълно вярно/валидно за теб самата. Ама с теб сме различни. Мен най-много ме плашат нещата, които не разбирам. А опитът някой да ми успокои емоцията чрез друга емоция, може допълнително да ми изкара акъла.
Забелязала ли си как малките деца, като паднат и се ударят, най-често не ревват веднага - в първия момент просто са ошашавени и гледат ококорено. И се разпищяват чак когато някой възрастен се завайка - един вид те чак тогава (по неговата реакция) разбират, че се е случило нещо ужасяващо.
Та когато някаква силна емоция ме завладее, аз долу-горе така реагирам - ако около мене някой се затръшка, аз се паникьосвам още повече. И обратно - ясното, спокойно, логично и рационално обяснение ми носи почти мигновено успокоение/облекчение. Милването по главицата също ми помага, разбира се (Луна в Телец, все пак), ама само ако е придружено с подходящи думи - нещо, което и ти самата не отричаш, струва ми се.
Впрочем примерът с физическата болка, според мен не е напълно удачен, защото тя (болката) е по-специален случай. Физическата болка е твърде завладяващо, помитащо и капсулиращо състояние - тогава никакви рационални обяснения защо те боли, нито обещания, че някога ще спре да те боли, не помагат - защото не променят факта, че те боли тук, сега и в момента. Тогава помага само болкоуспокояващо (евентуално).
|