Това за зрялата любов звучи прекрасно и почти невъзможно... За "цялото прелива в цялото" според мен са необходими, образуващите го двама да са еднакво зрели и мъдри. Защото никой не е "перпетум мобиле", и когато само дава, но това което дава се губи като капка в морето (въпреки доброто чувство докато даваш и не чакаш да се върне) той в един момент е изчерпан и тогава нахлуват битовизмите. Това е тъжната картинка на незрелите отношения.
И в този смисъл, зряла любов без мъдрост няма, а както беше споменато и в постингите, мъдростта се трупа с годините и опита...

А свободата да избера на кого искам да принадлежа, поне за мен идва след любовта, за да избера (вече съм избирала) трябва първо да позная любовта.

"Знанието, че не си нито емоциите, нито мислите си и следователно можеш да се развиеш отвъд тях." - това е много измамно, защото какво си ако не емоциите и мислите си независимо от това каква е действителността? Но пък от друга страна е чудесно, ако можеш да се развиваш отвъд тях - това вече наистина е мъдрост. Аз лично искам да го постигна.





Life Must Be Danced.
-Neitzsche