1. Здраве.
Един болен човек е неефективен и сам за себе си; и да има свобода, не може да се възползва от нея - всеки, който се е тръшкал поне веднъж с яка температура и обриви от шарка в зряла възраст, примерно, вероятно ще ме разбере... На мен лично ми се случва, когато съм с висока температура, да питам дали е възможно сряда да се падне в събота...

2. Истинско приятелство.
Връзката с другите. Колкото и да е прекрасен някой, ако е сам, няма да се разбере колкото точно е прекрасен..
Ако няма с кого да споделя, ако никой не се зарадва с мен, ако никой не заплаче с мен - какъв е моят смисъл и защо, по дяволите, ме има?!? Не, че не си говоря и сама... но най-хубавите мигове в повечето случаи са споделените.

3. Зряла любов.
Така, както аз я разбирам, и такава, каквато ми е необходима, "първата база" на любовта е приятелството. За да мога наистина да разбирам човека до себе си. За да мога да го приемам, дори и когато не го разбирам. За да може, когато увехне "тръпката" или човекът просто спре да ме "кефи" пожелателно, да има какво да ни свързва. За мен любовта включва доста повече от "кеф" - което я доближава до приятелството. В крайна сметка, що за приятелство и що за любов са тези, които виреят в "добро", а като се появят "злото" и "бедата" се изпаряват яко дим...

4. Сигурност в семейството.
Знам си, че съм егоист и скръндза, няма нужда да ми се напомня.. Просто за мен нещата стоят така, че ми е в пъти по-важно това, което ме засяга лично, от онова, което е през три преки от вратата ми. Как беше? "Моят дом е моята крепост". И най-великите бунтовници във Вселената си имат по някоя невзрачна планетка, която с умиление да си наричат "базата". Зарждат с гориво, хапват едно хубаво, наспиват се като хората, намират кой да им превърже раните или да им склопи очите при необходимост, някой да ги нагушка или те да нагушкат някого, че дори и да създадат потомство... както дойде според случая... Което им дава силите да продължат после да бунтовничат до пълна победа на революционния идеал.
Иначе ретроградните сили ги ликвидират още при първото им подаване на носа вън от "Хилядолетния сокол"... мдам... тъпо... ако вкъщи те гонят с точилката - е, в каква революция навън ще успееш?!?
Пък и да не забравяме колко е хубаво да се прави секс без презерватив и паника!

5. Постижения.
Явен признак на това, че не буксувам. Че все още е останало за какво да крещя "Еврика!" и че потенциалът ми не е изчерпан до шушка. Че нещо мърда и се движи. Че ще ми се зарадват и че ще ме потупат по рамото ==>

6. Социално признание.
Дори да е само в тесния кръг на семейството и приятелите, за мен е адски важно да ме оценят по достойнство. Да ме спухат едно хубаво, ако си прося боя. И да ми кажат "евала", когато не се налага да ме спухват.

7. Проспериращ живот.
Да имам усещането, че всеки ден от живота ми е крачка нанякъде, сравнен с предишния. Движението. Промяната. Ако днес мога да отида на кръчма, утре да мога да отида на театър. И ако избирам между карането на зимни кънки и концерт на Азис, никога да не избирам второто.

8. Мъдрост.
За мен мъдростта е следствие, а не причина за нещата. Мъдростта няма да ми осигури гушкането, от което имам нужда... ...най-много да ми осигури респекта у другите, но пък често хората, които ме респектират, аз лично ги гледам от по-голяма дистанция. Мъдростта е опит. Натрупани болки и горчивини, пред-знание за нещата, развит инстинкт за самосъхранение. Изобщо, Сатурнова величина. Ако я има - добре, ако я няма - пак добре.

9. Свобода.
Безкрайно относително и мъгляво понятие. Каква точно е свободата на бездомника? И какви резултати дава свободата на безотговорния?
Яде ли се? Пие ли се? Топли ли?
Свободата е състояние на духа ми. Или я имам, или я нямам. Може да съм окована - и пак никой да не е по-свободен от мене. А може и да имам всичко, но духът ми да е отдавна блаженопочивш... за което примери - бол. В рамките на земния ми живот, аз не виждам в какво се състои свободата ми. Ако има някой свободен, ще ми се да ми го обясни и покаже. Ако ли пък не - ми, убийте ме с камъни...

10. Мирен свят.
Това пък що за животно е?!?
През последните 30 000 години от човешката история може ли някой да ми посочи само едни 84 години, в които светът да е бил мирен?!? Никой никого да не е изтезавал, разпъвал на кръст и убивал? Да не му е сипвал отрова в кафето? Да не му е рязал спирачките? Да е делил всичко не по братски, а по равно?!?
Стигне ли се до "мирен свят" /леле, колко е глобално!!!/, според мен - ще започнем да се самоубиваме от скука...
Хайде, хващайте пак камъните...

И едно уточнение от първа величина:
така мисля и усещам нещата аз тук и сега.
Защото дори само след три месеца - ако не си прочета настоящия постинг, за да сравня - нищо няма да е същото, че да се запази и настоящата ми подредба и със същата аргументация защо едно ми е по-важно от друго. Нищо чудно след три месеца внезапно да се окаже, че мирният свят, свободата и мъдростта са се изкачили на челните места в класацията ми. Не, че вярвам в това, де, но все пак - всичко е възможно... При определени обстоятелства дори съм склонна да допусна, че хората може и да може да се променят...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...