Много се радвам, че се включи!

Зряла любов ли? Мисля, че има... За мен тя е такава, в която не проектираме собствените си недостатъци върху партньора, не изнасяме битките със света и себе си за негова сметка, не очакваме от него сбъдването на всичките ни потребности или невъзможното и обременяваме връзката колкото се може по-малко с онези дребни излишни битовизми, с които ВСЕКИ трябва да се справя - не сме някакво уникално изключение и мисля, че колкото по-малко допускаме да ни влияят - толкова по-добре. Още зрялата любов е съюз на две самостоятелни личности, лишена от зависимости - НЕ от привързаност, ако някой сега се засили да ме оборва. За мен зрялата любов се формулира най-добре така: "цялото прелива е цялото"... И по тази причина я слагам след мъдростта и свободата, защото без тях не бих могла да я изградя...

Мъдрост - способността да се "погледнеш отстрани" - да се абстрахираш от "аз"-а си и да направиш безпристрастен анализ. Знанието, че не си нито емоциите, нито мислите си и следователно можеш да се развиеш отвъд тях. Някаква, колкото и бледа да е - идея за "смисъла" на всичко. Лекота. Плавност. Да докосваш света пестеливо и нежно. Да не правиш излишни движения, да не трупаш излишни товари... Да умееш да "виждаш" и приемаш нещата такива, каквито са, а не каквито ти се иска да бъдат.
По тази причина ми е толкова високо в класацията.

Свобода - за мен включва свободата да избереш на кого искаш да "принадлежиш" - и отново е пред любовта, поне хронологично

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова