Меркуриевата дейност е сложна и всеобхватна, и затова тя по естествен начин ще събира все повече енергия ,сила и внимание от общите запаси на личността. Но ако това става с цената на отслабване на полярната и допълнителна юпитерова функция, тогава разширението на контакта с всички нови сфери на реалността съпътства отслабване на способността към асимилация и жизнено значимо преживяване /Юпитер/. Именно в това се заключава великата болест на цивилизацията, пораждаща безкрайни комплекси и психосоматически разстройства: интелектуалното претоварване. На нея дължим атомната бомба, интелектуалното знание не се уравновесява от дълбокото чувство на съпричастност към живота на обществото и вселената. Интелектът, т.е.сумата средства става нечувствителна към целта, към хармонията. Юпитер, планетата на душата е затъмнен от неговият помощник и естествен слуга Меркурий, планетата на техниката и ефективността.
Абстрактното развитие на съвременния интелект, основано на сатурновата логика и по този начин дълбоко свързано с преувеличеното внимание към егото, е започнало в Древна Гърция, макар че Индия също е изпитвала резултатите на прекомерната рационализация и особен род духовен егоизъм.В Гърция това е довело до софистиката и вакханалията на преусложнените разсъждения, възпроизведени в нов контекст от съвременните схоластици.
С идването на съвременната експериментална наука и механично-интелектуалната история на познанието започва да преобладава техническия аспект на меркуриевата функция и интелектуалното любопитство, неуравновесено от разбирането, че познание без смисъла на опознатото може да се окаже бавна форма на самоубийство. Техническата стиковка, без да бъде поставена в служба на духовните цели като бягство от очевидната необходимост да се развива по-ефективно и по-малко егоцентрично чувство на причастност към човечеството води също към духовен егоизъм, горделивост и евентуално към морално разрушение.
Всеки съвременен човек със средна образованост се сблъсква с опасността на тази заразна болест интелектуализма и многознанието заедно с нейните продукти- прекомерната специализация и атрофията на непосредственото житейско преживяване. Концентрираното изражение на това нарушение на функционалното равновесие се проявява само в живота на хора, предразположени към него психически.Когато това се случва, трябва да погледнем в наталната карта всичко свързано с Меркурий.
Може да се напише цяла книга за интерпретацията на тази планета в наталната карта. Тук обаче ще се ограничим само в разглеждането на основния източник на трудности на отношенията на Меркурий към Слънцето и Луната, което символизира отношението на ума към биполярния жизнен принцип, представен от двете светила.
Между сферата на ума и сферата на органичния живот може да съществува дълбоко съперничество, често разкъсващо съвременния човек на части. Съзнателното мислене се противопоставя на безсъзнателния инстинкт, тъй като човек се стреми да пренесе центъра на своето същество от биопсихическо родово равнище на равнището на индивидуалната диференциация и самоопределение чрез мислене. Разумът противостои на чувството, адаптацията в смисъл на родова цел на биологическото и психическо вживяване се фрустрира от решимостта на човека да подходи към своя опит от позицията на социалното мислене и свободната индивидуализация. На временното благополучие се противопоставя вкоренената в ума безсмъртна самост. Именно този конфликт по правило поражда интелектуалните комплекси, поради което човек се чувства неспособен колкото и да се старае да премести центъра на индивидуалността си в сферата на духа или защото той, подстрекаван от прекомерна и претенциозна менталност неволно губи биопсихическите си желания, жизнеността и не може да даде воля на инстинктивните импулси, които в такава ситуация придобиват фатален характер. И в двата случая той се оказва между две сфери, без опора и център.


Въпросният Рудияр...
Значи...аз я имам тая болест...Меркуриевата. Интелектуализирането на нещата. Всичко трябва да ми мине през вечно щракащият мозък.И достатъчно Уранщина отгоре.
По отношение на пътя, посоката и целта - важно е четвъртото, а именно: да се движиш. Защото това те прави жив. Статичността ме ужасява...кога тя е покой, кога е застой? Нюанси...
Нещо като спускане в пещера да търсиш. Търсиш нещо. А какво-често сам не знаеш и това е другият проблем на хората: че хем не знаят това, което тъсят, хем го търсят. А дали то е добро или зло? "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне" са казали китайците.
Неслучайно са го казали...