О, да, / Я! Архивите са живи / Астролози

страхотни идеи ми даваш...

В общи линии се оказва, че съм стигала и сама до тях интуитивно, макар и с променлив успех... Най-сатурновото (плюс марсово май) нещо в момента е, че ходя на фитнес, където почти припадам на уредите (понеже нито имам сила, нито мога да преценя колко всъщност имам). Така се опитвам да се дисциплинирам, а и да неутрализирам ефектите на Юпитер, който пък ми е точно на асцендента (то не една беля

). Разбира се, постоянно си губя картата или забравям къде си оставих джиесема и после по два часа обикалям като муха без глава фитнеса и съблекалните да го търся...

А по колко време преди това се даврандисвам да тръгна изобщо, не е за разправяне... Така не ми се ходи, ама никак... Ако се оставя сама на себе си, сигурно дори на работа няма да ходя - просто ще си седя тихо и кротко вкъщи, ще медитирам, ще слушам Масив Атак, ще гледам в една точка, ще посръбвам бяло вино и ще плача, докато слушам новините за случващото се по света...

Страхът от водата на мен ми е хроничен и го имам откакто се помня. Преди години постигнах голям успех, като намерих начин сама да се надхитря, правейки нещо подобно като теб, но с малко по-различни нюанси. Бях на море и взе много да ми писва от това да гледам приятелите ми как се плацикат щастливо, пък аз седя на брега и не смея да припаря - тогава можех да вляза до коленете максимум. И като се зададе по-голяма вълна, бягам и пищя.

Какво ли не се опитваха приятелите ми - то не бяха кандърми, надуваеми дюшечета, държане за ръка - никакъв ефект.

Накрая на мен ми светна, че "сичко е у главата". И че явно никакви "външни средства" няма да помогнат, докато не си "преинсталирам софтуера" директно в мозъка. (нещо, до което очевидно и ти си стигнала, като те слушам) Мислих, мислих и стигнах до извода, че проблемът е самия образ, който морето има в главата ми - образ на нещо плащещо, опасно, дълбоко, което само ме дебне да се разсея за миг, за да ме погълне. Явно трябва "образът" да се смени. И понеже си знам едно друго "слабо място" - склонността ми да еротизирам света...

Просто колкото повече еротика има в нещо, толкова по-интересно, разбираемо и привлекателно е то за мен. И точно там се "атакувах". Почнах да се самосугестирам и да си внушавам, че всъщност морето прилича на един огромен, вълшебен и обгръщащ любовник... Какво удоволствие би било да усетя докосването на водата по цялото ми тяло... Как морето-любовник всъщност иска просто да ме прегърне и, ако не се плаша от него, няма да ми стори зло... Че трябва да му се доверя така, както се доверявам на мъжа, отпускайки се в обятията му... Колко еротика, красота и удоволствие има в това да чувстваш водата да те обгръща, буквално да прониква в теб, да те обладава... Такива неща...сещаш се...

И тази "терапия" даде поразителен резултат. Влизах постепенно, бавно - първо до коленете, после по-нагоре, после се потапях до кръста - мислейки през цялото време по гореописания начин... Само след седмица бях вече в състояние да вляза във водата до шията и напълно да "лягам" в нея, подпирайки се на дюшечето.

Е, трябва да има някой наблизо, за да вляза толкова навътре - но все пак това беше невероятен успех. Не се научих да плувам, но поне се избавих от онзи мъчителен ужас и невъзможност изобщо да влизам в морето. Ефектът ме държи и до ден днешен...

Ооо, май се отплеснах...
Да, слушам гоа-транс - но това е също нептунова музика (плюс Уран)...
Гривна на глезена нося винаги и наистина има някакво камъче, но май пак е нептуново (синичко едно такова)... Той Нептун някак е пропил всичко около мен сякаш - дори скрийнсейвърът ми е с едно морско дъно и плуващи риби...
Тази година не знам дали ще отида на море, така че ми даваш хубава идея - мога наистина на пробвам в някой басейн това, което ти описваш...

Благодаря, Алукард...