Реагирах на формулировката на темата, а не на теоретичния въпрос. На емоционалната оцветеност. На негативизма. "Този има его на мамут, кажете ми така ли е?" А? Я пак? За какво говорим? Ако темата беше подадена " Кажете ми как да тълкувам такава и такава комбинация" - без някакви заряди от "долното ниво" - най-вероятно щях да я подмина.
Няма недружелюбие. Има принципи, които всеки защитава според собствените си разбирания. Получава се дискусия, полемика...в най-добрия случай, в най-лошия -за съжаление се получава хващане за гушите.
Това донякъде отговаря и на това дали ще се или няма да се превърнем в полицейско пространство. Всичко зависи ...пак ще го кажа...от личния пример, от интелигентността и добронамереността И на събеседника отсреща.

Знаеш ли какво ми се искаше да се случи у Кат? Уви, не се... Да погледне на собствената си тема не като на начин да излее негативните си емоции към опонентите /което пролича/, а като на творческа провокация. Да намери зрънцата. Смарагд подхвърляше ли подхвърляше... Но за да има разговор- трябва да има две страни. А не огледало на Аз-а.
Ето това е смисълът лично за мен. И един много добър урок за собственото ми его.

Опитайте се да мислите по-разчупено...всички:-)

Котката на Джеми - ВРАГ № 1!!!