Между имам нужда, необходимост и иска ми се разликата е от земята до небето. Така сме устроени, че определено имаме нужди и от това не може да се избяга. То е човешкото в нас и не можеш да го компенсираш с божественото, просто сметката не се отваря.

Интересува ме разликата между това, от което действително имаме необходимост и това, за което само така си мислим. Как да го разпознаваме в себе си и как да го разпознаваме в другите? Знаеш, колко е податлив човек на самозаблуди. По опозициите и квадратурите, но как да разберем КОЯ от всичките си иска своето? То не е един транзит... И после, не по-малко важната задача на задоволяването. Как да ги нахраним, би казала смарагд.

Защо инстинктите понякога работят прекрасно, а понякога - хич? Възможно ли е да си ги блокираме взаимно?
Комбинацията ми от Сатурн в 3ти, пълен девети дом в опозиция и Луна в Козирог в момента наподобява оловен ковчег. Пълна парализа.

И последно, как да разберем дали това, което е добре за нас, е добре и за друг? Имаме само себе си за ориентир.

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.