|
Как става все така,че само на мен трябва да ми е мъчно за всички загинали живи същества? ....правя път на всичко живо,само на мравките не,защото не ги виждам от толкова високо,но ако случайно съзра някоя, ще й направя път,разбира се
Майка ми скоро купи три папагалчета в къщи-синьо,зелено и червено,в една голяма клетка и ги сложи в хола,точно срещу мястото ми..да съм се радвала!...аз само ги гледам как кълват клетката и искат свобода и сърцето ми се натъжи...казах й веднага да ги освободи...тя пък каза:Глупости! и почна да се смее,а мен ми се ревеше.
Какви ли не животни сме имали-рибки,хамстери,кучета,котки,птичета-папагали,канарчета и винаги ми е било зле,КОГАТО:
-рибката ме гледаше през аквариума и като се мръднех нанякъде и тя се мръдваше с мен...стигнах до там,че не можех да тръгна на училище и да я оставя самичка
-хамстера се опитваше да се покатери на ръката ми и да подири нови земи с цел свобода от кашона,където го бяха натикали...и заради него не можех да тръгна никъде
-кучето ми се радваше и скачаше весело да си играя с него,но уви....не смеех да го погледна в очите...брат ми повече си падаше по него и го глезеше много...майка беше свикнала да му дърпа ушите,а татко да го удря...аз бях свикнала да се измъчвам,заради тях...
-котката,която много обичах,постоянно мяукаше до вратата на апартамента,тоест да я пусна да си ходи и ме поглеждаше от време на време...веднъж реших да отворя вратата и да я изпроводя до близката полянка...обаче тя не се помръдна,уж искаше...само ме гледаше и се чудеше да не е някаква клопка и навън да я хванат пак...или пък се чудеше дали съм с всичкия си:))))
Врабчета,гълъби,калинки,бръмбари...всичките са под мое покровителство и милост...Докога!
|
За чувствителността на Рибите
