СЛЪНЦЕ

На първо (низше) ниво на проработка на Слънце човек възприема себе си и своята психика като едно цяло, не дели живота си на отделни постъпки и не разчленява отделните си волеви актове; той не различава слънчевите от лунните импулси и двете значения на думата "искам" за него се сливат в едно. На това ниво..човек се явява марионетка на кармата и собственото си подсъзнание, постъпките му не са осъзнати, а се диктуват от егрегора на подсъзнанието.

На второ ниво на проработка на Слънце човек вече може да различава слънчевите от лунните влияния, т.е. потребностите и намеренията и ако не отделя точно, то поне акцентира в общия жизнен поток на своите волеви действия и инициативи. Това му позволява осъзнато да стигне до проблема на търсенето на своето място в живота и правилното поведение, тъй като волята му сега е частично управлявана от него и той може (в известна степен) съзнателно да ограничава потребностите си, когато влизат в противоречие с намерението му (балансиране на слънчевия и лунен принцип). Обаче и на това ниво човек си остава марионетка на кармата, защото волята му се владее от егрегор.

На третото ниво на проработка на Слънце осъзнава в себе си висшето и низшето начало, интерпретирайки ги или психологически (т.е. признавайки и усещайки в себе си наличието на подсъзнателни програми от различно ниво), или религиозно (т.е. усещайки възможност да върви повече или по-малко по духовен път) и получава възможност (макар и частично) за осъзнат избор на егрегор, на който да служи.

На четвърто ниво на проработка на Слънце човек частично вижда кармичните последици от своите действия и започва да разбира структурата на кармата, кармичните програми и егрегори, както и своето подсъзнание. Тук рязко се повишава неговата реализационна власт и съответно се повишават изискванията за точност и деликатност на въздействията върху света; в един момент качествено се променя характера на волевите действия, които повече стават акт на чисто внимание, а изборът се свежда до избор на насочване на вниманието.

Така проработката на Слънцето е тясно свързана с увеличаване на истинската свободна воля, която на двете низши нива е илюзорна, а на трето и четвърто постепенно става свобода на творческо участие в процеса на еволюция на вселената.



ЛУНА

На първо ниво на проработка на Луната човек е истински егоцентрик. Другите хора и колективи го интересуват дотолкова, доколкото помагат или препятстват удовлетворяването на собствените му желания. Той може да участва в общия живот, но при всички случаи дърпа одеялото към себе си, игнорирайки интересите на останалите. При това човек обикновено отъждествява себе си с желанията си, считайки ги за проявление на същността си; подсъзнанието му се струва несъществен придатък към физическото тяло...На това ниво Луната е безразмерна, т.е. генерира желания малко (или много) по-бързо, отколкото човек може да ги удовлетвори. Тук човек е заинтересован от три момента: утвърждаване на жизнената си позиция и удовлетворяване на материалните си и сексуални потребности; при това жизнената позиция е доста примитивна, но поддържа текущото егоцентрично ниво на съзнание.

На второ ниво на проработка на Луната човек възприема жизнените интереси на близките си (като правило членове на семейството) като свои собствени, т.е. включва се в минимален (например семеен) егрегор. Всичко, произтичащо извън пределите на неговото семейство го интересува дотолкова, доколкото касае непоследствено него...Потребностите и желанията на семейството (моя лична бележка-или на членовете на този клуб примерно) се явяват свещени и предизвикват известно раздразнение у околните, невключени в този егрегор и следователно несчитани за хора, т.е. не притежаващи правото на самостоятелно съществуване. на това ниво човек се учи да регулира личните си желания в полза на желанията, транслирани от външния егрегор, което субективно се преживява като саможертва. Гражданска позиция на това ниво все още не съществува, независимо от това какво се провъзгласява на думи.

На третото ниво на проработка на Луната човек лично възприема интересите вече на няколко групи хора, в това число и на такива, които не са свързани непосредствено с него. Сега той вече въз основа на собствения си опит знае какво значи да гориш в работата и да не бъдеш роб на желанията си, а на интересите на една или друга група, която понякога го жертва, не предлагайки му нищо друго, освен морално удовлетворение...и по странен начин последното понякога е напълно достатъчно. На това ниво човек понякога застава пред екзистенциален избор, когато от поведението му зависи съдбата на двама човека или групи, които са му еднакво близки и победата на едните значи загуба за другите, а на него му е зле и в двата случая. На вътрешно ниво той обслужда противоречиви подсъзнателни програми, които не може да отнесе към различни нива на еволюционното развитие и така да отдаде на някоя от тях решително предпочитание. На това ниво от дълбините на същността изплува отначало мъгливо, а после все по-отчетливо усещане, че човек е отговорен за постъпките си и че вътрешните и външни ситуации са подготвени от негови или чужди дългогодишни дисхармонични действия, от които няма приемлив изход; в резултат човек започва да се учи да управлява подсъзнанието и анализира неговата структура. На това ниво гражданското чувство едва се заражда и е още неопределено, въпреки че ментален интерес към историята и гордост от своя народ (по-точно щестлавие) вече се оформят.

На четвърто ниво на проработка на Луната човек се подвключва към висши егрегори (нация, държава, планета) и непосредствено участва в съответните кармични програми. На това ниво човек е способен напълно да се откаже от личните си желания в полза на своя етнос. На това ниво на съзнание са достъпни тези програми от личното подсъзнание, които пряко влияят на крупните социални егрегори. Ако такъв човек се уедини и се заеме със самоусъвършенстване, привеждане в порядък и изчистване на собственото си подсъзнание, то въздействията върху външния свят ще бъдат не по-малки отколкото ако се окаже глава на държавата. Само на това ниво може да се говори за истинско гражданско чувство, при което последното не зависи от волята на човека, нито от това дали развитието и работата му текат по външен или вътрешен начин.



МЕРКУРИЙ



На първо ниво на проработка на Меркурий човек създава видимост за наличие на рационално мислене. В действителност мисленето му е повече или по-малко успешно опериране на неголямо количество щампи, приети в социалната му среда. Мисълта в главата му може и да не е оригинална, но затова пък несъмнена и неопровержима; ако при това човек има добра енергетика, да се говори с него е много трудно: той не чува нищо, което не съвпада със собственото му мнение и при това не е изразено в собствените му формулировки, и не чува не защото не иска да чуе, а защото не разбира. Но въпреки това собствените му съждения могат да носят много силен енергиен заряд, макар и от груба енергия. ..Това ниво се характеризира с много тесен спектър ментални модели на външния и вътрешния свят.

На второ ниво на проработка на Меркурий човек започва да усвоява самостоятелно рационално мислене, учи се на конструктивно критично мислене. На това ниво човек окончателно отделя себе си от околния свят.

На третото ниво на проработка на Меркурий човек се учи да създава сложни по структура ментални модели и даже да усъвършенства техния език. Хората казват за него, че е творческа личност със собствен поглед върху света. Прорив през щампите на общественото съзнание отвреме навреме се удава, но е трудно удържането извън него дълго време и регистрирането на нови мисли и ценни идеи се случва рядко и изисква подготовка, силна концентрация на вниманието и определено вдъхновение. На това ниво...човек вече може да се отдели от емоциите си и да бъде техен наблюдател. На това ниво човек в известна степен може да управлява психиката-своя или чужда, с помощта на точно подбрани думи и текстове и започва да усеща властта на мисълта над енергията. В допълнение у него се появява ясно чувство, че мислите му като че ли не са точно негови, т.е. не той ги генерира, а като че ли идват отнякъде. Ако ръководи колектив той вижда, че думите му все едно се материализират и съответната информация, ако е нащрек, постъпва предварително.

На четвърто ниво на проработка на Меркурий човек се учи на разтъждествяване с менталното си тяло, т.е. отделя себе си от своите мисли и ментални модели и представи. Сега той вижда откъде идват мислите и разбира, че се явява само техен редактор на един или друг език. На това ниво човек може да създава езици, специално приспособени за ментално моделиране на едни или други фрагменти на тънкия свят. Тук човек ясно вижда енергетиката на символите на езика, които се явяват директни енергийни канали към тънкия свят, и се учи правилно да съставя и използва символни системи, за да могат написаните текстове да носят енергия във всеки необходим диапазон вибрации, т.е. да бъдат възприемани от съответен кръг хора и само от него.
Разумът става послушно оръдие на вътрешния живот, човек може да проследява много програми на подсъзнанието, да ги видоизменя, да строи нови и т.н. В частност се учи да забавя и спира съвсем мислите си.
На това ниво човек получава възможност чрез своята мисъл да влияе на околния свят и непосредствено да управлява потоците психична енергия - своята, чужда и космическата. При достатъчно силна енергетика човек може активно да въздейства на кармата на големи групи хора.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Редактирано от Kaily на 29.05.04 15:40.