Само така изглежда, че се приемам насериозно. Иначе започвам да подозирам, че си е направо комично.

3а кибици смятам тези, които нямат или имат най-много 2-3 тематични постинга от създаването на клуба насам. И смятам, че нямат право да гласуват. Но това е личното ми мнение. Доколкото знам, в Евите беше така, че имаше изискване регистрираният ник да е написал не-знам-си колко мнения през еди-какъв-си период от време. Мисля, че това е справедливо.

Колкото до намирането, хората се губят и намират и пак отначало. Малко са постоянно намерилите се, не пишат по дир-ски клубове и изобщо не смятам, че е позор да се поизгубиш. То е като с тъмна стая, ключът на лампата е високо, ти си ниска и не можеш да го стигнеш, а на всичкото отгоре е толкова тъмно, че не можеш и да видиш къде е. Влиза някой висок, светва лампата и докато върши нещо в стаята, имаш възможност да се огледаш и да се ориентираш. После той гаси и си излиза, обаче ти можеш да се опиташ да прибуташ стол или да скачаш, може да уцелиш ключа, може и да паднеш. И през това време по малко растеш. Така че всеки път се увеличава шансът да успееш да светнеш, да видиш къде е вратата и да излезеш. Това сама съм си го измисляла, защото понякога се чувствам точно така.

А на другите въпроси не мога да ти отговоря сама.

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.