Вярваща съм, но не съм християнка. Обичам най-светлия дух слизал някога на Земята и дал името си на тази религия, но не съм последователка на последователите му. Той е чиста енергия и светлина, толкова “близо” до Цялото, произтичащ от самия Извор, дошъл при човечеството в определен момент от развитието му, за да му даде тласък, да скъса веригите на миналото, които само си било изковало от удобни постулати, социални и религиозни норми, и безсмислен ритуал. Всичко, което Исус е казал, е било записано буквално и интерпретирано манипулативно. Но не може в една безгранична Любов, в която всичко има място, която може всичко да обеме, да съществува ограничен кодекс, правила, които да се спазват и да ти гарантират място в Царството небесно. Думите на Христос са представлявали в голяма степен конфронтация и антипод на статуквото, защото само по този начин съзнанията на хората са можели малко от малко да разберат какво той има предвид. Защото човешката природа е така устроена, че да възприема и да се учи чрез противопоставяне, полярност и изживяване на противоположностите. Исус е стъпвал на вече познати състояния на нещата, за да може да прокара новото. А новото е било освобождаване от прилепванията на егото към каквото и да било – материя, религия, мистика, ритуал, ситуации. В това число и астрологията, както всяко нещо, е ставала избавителна сламка за душите на хората, които са се “давели” в страх, но всъщност всяко нещо в живота може да бъде избрано за тази роля. И до ден днешен. Човек търси опора в океана на живота, и като не знае, че тази опора е самият той и самото бъдене, си създава дебела стена от обекти, чрез които да се идентифицира и да се “увери”, че представлява нещо, че го има и няма да се изгуби. Но знаците по пътя не са самият път. Това е искал да каже Исус. Същите неща, които казва и Буда, и Беинса Дуно, и всеки друг духовен учител. Всеки от тях идва, за да подръпне сърцето на човека, за да го обезпокои и в същото време да му даде увереност, че има Път. И както животът на човека има своя спирала на развитие и разгръщане, така и животът на човечеството има етапи на развитие, със собствено звучене и качество, със собствени учители. И всички учители са едно цяло и идват от Бога. Техните различия в ученията са привидно такива, единствено нивото на съзнание на хората е различно и фрагментарно, затова не могат да видят Цялото. Същото се отнася и за астрологията. Наука за мен е слаба дума. Тя е сърце и душа на съществуването. Космически код на живота, чието разшифроване е толкова по-възможно, колкото е по-възвишен умът. И този код е един от многото пътища към Бога, докато осъзнаем, че всъщност Пътят е само един. Но Бог обича нашите много пътища, но не обича злоупотребата с нито един от тях, нито прилепването към тях. Защото, ако абсолютизираш клетката, то тя не се ли превръща в ракова?

Библията (и Стария и Новия завет) е една невероятна метафора на пътя на душата, не е книга с готварски рецепти, които забраняват или разрешават. Знае се, че много “неудобни” за властимащия клир параграфи от нея са заличени. Вярвам, че в голяма степен още не сме дорасли да разберем въпреки всичко неизтребимите прозиращи истини в нея.

Астрологията не е грях. Бог няма нужда да забранява нищо, защото е над, във и извън всичко. Той е съществуването. И астрологията има място там. Грях е да загубиш Пътя, но възможностите ни за това са неограничени, не мислиш ли?

Всяко нещо няма значение само по себе си, има значение за съзнанието, което го възприема според нивото си.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Редактирано от Бялa тиxa cмъpт на 20.05.04 21:03.