Ами...аз питам по-скоро от любознателност. Вярно, че зададох въпроса си малко драматично, и сигурно съм те заблудила - в действителност никога не бих седнала да се подготвям за среща или да координирам каквато и да било дейност с астрологични предписания. По скоро обратното: търся астрологични обяснения на вече преживяното. Колкото до Нептуновия урок, мисля че вече съм го усвоила: интуицията ми винаги е по-надеждна от разсъдъка; интуитивно долавям неща, които после разсъдъкът замъглява. Да оставям нещата да се случват и смътно да долавям дълбинния им смъсъл, е естествената ми реакция. Именно поради това се опитвам да развивам разсъдъчността си - без нея, в крайна сметка, не би имало рационални определения и структура, а само поток от усещания. При такъв емотивизъм не бих знаела, например, че Нептун причинява тази ми нагласа.

А за човека, не знам дали го обичам, честно...Знам, че научавам много от него; че той представлява точно обратното на това, което съм. Че ме кара да се променям както никой друг. Не знам...може би мога да обичам, но любовта ме плаши. Обичайки, се сливам дотолкова с партньора, че загубвам самоличност. Имах един приятел Риби...ведниж отидохме в аквариума във Варна и гледахме риби цял ден. Вечерта продължихме да се гледаме един друг, без да можем да обелим и дума. Тогава ми дойде наум поетичното сравнение на любовта със смърт...
А Джей ме привлича, понеже никога не ми позволява да се доближа много до него - осигурява ми здравословна дистанция, чувство за свобода. Харесва ми идеята, че се отблъскваме, включително астрологично. После пак се привличаме, и пак се отблъскваме, и пак...

Учудва ме следното: "...По-добре се отпусни и остави нещата просто да се случват без да ги мислиш много. Това е нептунов урок, който аз самата се опитвам да науча в момента - с променлив успех... " - не си ли Риби? Ако си, би следвало да си се родила научена...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите