другата страна на ходенето по сенките може да доведе като стой та гледай до умствени разстройства. С всяка дарба, която се злоупотребява е така. И ако не е насочена с добро дарбата - вместо да изпишеш вежди, вадиш очи. Според мен 8-и дом ,ако е медиумно обогатен с един Нептун например може да те вкара пряко в подсъзнанието на другия. Правила съм го! В повечето случай- несъзнателно, неволево. Просто разговарям с един човек и без никой да ме пита дали искам или не искам, внезапно виждам пред себе си на картинка някаква болезнена, невралгична точка от него, която той самият и от себе си крие. Плашещо е. Голяма отговорност е. Ако съм един зъл човек, бих могла да манипулирам другия до такава степен, че буквално да го подчиня на волята си. Да го нараня. Да му навредя. И обратното. Ако като цяло съм поэитивно настроена /както казваш ти -състраданието/ - мога да помогна.
ВАЖНО! В тези процеси на ментална и сензорна интервенция е важно да бъдеш допуснат и приет доброволно. Не можеш ей така да си ходиш в другия като в двора на съседа баси... Нито можеш да натрапиш силово помощ. И идва на преден план отговорността.
Да умееш и да се затвориш, ако е необходимо.
От другата страна на нещата пък цялото това натоварване рефлектира върху теб самия. И ако нямаш...да кажем духовна закалка или връзка със здравия разум, земност...можеш като стой та гледай да изперкаш.

Бих вдигнал срещу слънцето ръка, ако и то ме предизвика...