|
Тема |
Re: Да си поговорим за 8-и дом [re: Moйpa] |
|
Автор |
Hямa мe. (Майор Майор) |
|
Публикувано | 05.04.04 02:52 |
|
|
Първото, което си помислих, беше: баси и астролозите ще да сме, ако вярваме в случайности...
В духа на споделянето - ще продължа с това, че при мен събитията по 8-ми дом се случват само по веднъж. Имам предвид следното: първият ми личен досег със смъртта ме смаза. Когато се съвзех - вече знаех, хората просто умират - физически. Това съвсем не значи, че загубваме всяка връзка с тях. Първата ми операция явно беше отлагана твърде дълго - след нея вече знаех, че необходимо ли е да се направи нещо подобно, то просто трябва да се направи - защото отлагането влошава положението.
Както се оказва, май само от трошенето на главата не съм успяла да извлека никаква поука - и то всеки път ме изненадва... Но пък винаги след подобен опит намирам точно отговора, който ми трябва, за да продължа напред. Прави са били мъдреците, рекли "А, бе, остави я/ го да си троши главата!"... хъм...
А унесено - занесения поглед не се дължи на диоптрите, повярвай ми - идва си отвътре! Ако си въобразяваш, че сега само бистро гледам, в голяма заблуда си...
Само едно се мъча да проумея - защо, по дяволите, въпреки интуицията си, все допускаме да ни се случват неща, за които интуицията е пресипнала от крещене, че не бива да допускаме... ъм?!?
Справка: Параграф 22
|
| |
|
|
|