Лелелелеле...
Ти направо ме ошашави с тази тема... от няколко дни насам разсъждавам над проблема на "голите" домове в собствената ми карта - и изведнъж една Уранична светкавица ме тресва челно, че да почна и да мисля... хъм... Прочетох го това и нещо започна да ми се поизбистря.

Значи, при мен 8-ми започва в Овен - Марс във Водолей в 6-ти и Плутон в Дева в 1-ви. Дето се казва - травми да искаш! А по средата на 8-ми в цялото си величие се е пльоснал Хирон... От което внезапно ми се изяснява, че да поумнея безболезнено не е Съдбата ми в този живот... хъм...
Тези дни ми е актуална темата за травмите - и защо най-често преломните моменти за мен са свързани със счупена глава, умрели хора, операции или неподходящи сексуални партньори / само, моля, никой да не ми се смее, че в момента съм свръх-чувствителна поне по две от споменатите... /. Също така тези дни стигнах до извода, че единствено самата аз мога да съм лечител на себе си. Особено в случаите, когато се засекат повечко видове травми в даден момент. И че много често за мен справянето с определена травма неминуемо изисква да си самопричиня нова травма, след която да започне същинското оздравяване. Иначе агонията от първата травма може да продължи дълго...

Сещам се за един много показателен момент от живота си, който май пасва на материала. Преди няколко години след един медицински преглед ми бяха съобщили, че ослепявам. Естествено, тази информация никак не ме зарадва. Но беше факт, че всяка година вдигах средно около диоптър късогледство - и на практика си бях завършена къртица. Обаче точно такива новини събуждат цялата ми проклетия - и по незнайни начини в един прекрасен момент "паднах" от 11 и кусур диоптъра на 7 и кусур. Но до там ми стигнаха силите... Всеки, който има проблеми с диоптрите, знае какво е чудо да се разправяш постоянно с падащи лещи, с прах в очите или с наседнати очила... хъм... Ами, писва! А на мен така ми беше писнало, че дойде моментът, в който реших, че само операция ще помогне. Отначало ми отказаха операцията по причина специфично здравословно състояние и понеже все пак не се знаеше кога отново ще започна да качвам проклетите диоптри. Последва ново заинатяване - и след 6 месеца диоптрите ми понамаляха... Тогава пък ми казаха, че щом така си падат - няма нужда от операция, щели да си паднат самички и съвсем... За два месеца вдигнах 2 диоптъра... Най-накрая докторите се предадоха и се съгласиха да ме оперират. И ме оперираха, де. В крайна сметка, на мен ми беше все тая дали ще ослепея постепенно или изведнъж - самата възможност за това ме хвърляше в такава неистова паника, че... За разлика от останалите пациенти, при мен се появиха усложнения след операцията. Едното ми око просто отказваше категорично да се съвземе от травмата на операцията и да оздравее. Доста време ни предпазни лещи помагаха, ни капки, ни дявол. Естествено, това също ме заинати. След като предписанията за оздравяване не помагаха, реших да предприема кардинални действия и направих с окото си всичко онова, което беше категорично забранено. Резултат: след една седмица вече имах две здрави и виждащи очи. Е, мисля, никой не може да си представи какъв шок беше за мен простичкият факт, че виждам... Баси, сигурно поне година след това си го повтарях като някаква мантра почти денонощно - всичките ми роднини, приятели и познати по едно време бяха изпаднали в отчаяние, че някога ще чуят нещо различно...

Трансформацията при мен във връзка с това преживяване протече в няколко посоки. Първо, разбрах, че - макар и неясно как постижимо - имам определен контрол над тялото си в посока възстановяване. Оттогава насам раните ми на неудобни за мен места зарастват в пъти по-бързо от рани, които не ми пречат чак толкова. Второ, проумях, че в много голяма степен какво ще ми се случи или пък няма да ми се случи също зависи от желанието ми. Трето, целият този период на емоционално лашкане между отчаянието и възторга, както и че много дълго време ми беше необходимо да се движа по улиците с "куче - водач" и нарастналото споделяне на енергийно ниво с един определен човек - коренно промени връзката ни... хъм...

А съвсем наскоро за пореден път си докарах травма на главата. След кратък период на търсене на отговора "Защо стана така?", намерих решението на един доста по-обширен проблем, който вероятно е бил и причина за въпросната травма. Трансформиращото му въздействие се прояви най-вече в това, че взех едно свое лично решение - не по-малко болезнено от самата травма - но за което съм абсолютно убедена, че ще ме оздрави и откъм глава, и откъм емоции далеч по-скоро, отколкото ако го бях отложила пак за неопределено време..
Нещо като гущерите - по-добре да си прегризеш опашката и след време да ти порастне нова, отколкото - от любов към старата - да си останеш в капана... хъм... В крайна сметка, умението да се разделяме със старото и да намираме по този повод нещо съвършено различно и ново - в моите представи това също са "теми" на 8-ми дом.
А глобално - Великден или Възкресението... хъм.. може би са един прекрасен пример... "Промени се - или умри!"... а защо не и да умреш в определен смисъл, че да се промениш...?!?

Аууу.. много се отплеснах - че и много хаотично... ама дано някой да намери смисъла в това, че иначе - срам, майка, сраааам...

Справка: Параграф 22