ХРАБРИЯТ НОВ СВЯТ – НАПРЕД КЪМ 50-ТТЕ

Brian Clark

“Ние не можем да живеем в следобеда на живота съгласно програмата на житейската сутрин ; това, което е било велико сутринта –ще бъде малко следобед и каквото на сутринта е било истинско – вечерта ще бъде лъжа.”
- Carl G. Jung

Няколко дена преди точното завръщане на моя Хирон имах час при кожен специалист, тъй като под веждата ми бе излязла киста. Тя се появи на сутринта на моя 50-ти рожден ден; друго нежелано напомняне, че тялото се променя не по своя воля. Предпазлив, тъй като преди това бях имал киста премахната от същото място, си записах час.

Лекарят потвърди, че това е само мастна киста, която трябва да бъде премахната. Подтикнати от акварела на стената на офиса му, започнахме да разговаряме как се променят нещата, които сме обичали. Споделихме разочарованието си как сме се завърнали към магически и специални за нас места само за да открием, че те напълно са се комерсиализирали и разрушили. Съгласихме се, че не е било мъдро да се върнем и да се опитаме да пресъздадем нещо, което е присъствало във времето преди. В средата на нашия вежлив разговор, докторът внезапно каза: “ През тази година преживях болест, която можеше да ми струва живота!” Лекарят изостави позицията си на авторитет и изповедта го направи уязвим. Незабавно възразих, тъй като разговорът стана твърде личен. И почувствах, че нямам достатъчно време да поставя тази нова насока в нашата беседа: трябваше да се връщам в офиса за следващия си клиент. Бях способен да си тръгна почти незабавно, тъй като в този момент се бе случило нещо много важно.Кимах разбиращо и той продължи. През следващите двайсет минути ние разговаряхме за сблъсъка му със смъртта , камъните в бъбреците, които е трябвало да бъдат извадени, промяната в начина му на живот, страха му колко много е изгубил, неговите разочарования и надежди, несигурното му бъдеще. Главно говореше за този Нов Свят, в който е влязъл; по ирония предсмъртното му изречение му е позволило да оформи живота си по начин, по който дори не си е представял! Продължих да слушам. Любопитен, го попитах на колко е години. “На 53”, отговори той. Тогава смутено промърмори извинение, че ме задържа с отегчителните си истории. Стиснахме си ръцете, пожелах му успех и напуснах офиса му. Нима беше лесно да разкажеш на един напълно непознат страховете си от смъртта?

Пристигнах в офиса си точно навреме за първата си консултация. Клиентката беше също на 53 години, макар че съвпадението не ми направи впечатление за момента. Преди три години е имала премахнат тумор в мозъка. Възстановяването й е било трудно, но успешно и жената, която седеше насреща ми, беше жизнена и решена да не върви по пътя на вината, страха или натиска. Тя беше решена да следва пътя, по който я беше поканил духа й, дори и този път да влизаше в сблъсък с прагматичния й аз.

Вечерта, отразявайки това, което бях срещнал през деня, разговорът с доктора изплува на повърхността. Съвпадащо със завръщането на моя Хирон, аз размишлявах върху значението на това нараненият лекар да споделя уязвимостта си с мен. Болестта му го е довела на ръба на смъртта и е преминал през нея по някакъв начин. Тази тема също резонира с клиентката, която е имала мозъчен тумор по време на нейното Хироново завръщане. Възстановяването й е регенерирало решителен дух, който я е заредил с нов ентусиазъм за живот.

Започнах да приемам, че също съм на ръба на промяна. Навлизането в 50-тте е повратна точка. Бях се оплаквал и хленчил, че остарявам, че губя жизнеността си, откровено жалейки смъртта на младостта си и всичко това ме превръщаше в кисел и досаден мърморко. На сутринта на своята 50-годишнина се събудих с успокоението, че бях пристигнал, че не е толкова лошо и дори може би е ОК! Напред беше следващата декада от живота ми, декада, която като астролог бях начертал и изучавал. Но за първи път възможните пътища върху картата имаха ново значение. И кризата на откриването на ново значение за предстоящето ми пътуване изглежда щеше да бъде доминиращо бъдеще на хоризонта на петдесетте.

Декадата на 50-тте бе обхваната от два могъщи астрологически символа: първото завръщане на Хирон и второто завръщане на Сатурн / което се срещаше с петото завръщане на Юпитер/. Тази декада бе акцентирана от две други важни завръщания: второто прогресивно лунарно завръщане и третото нодално завръщане. Преди тези две завръщания кризата на значението доминира. Гладът да нахраниш душата е оттогава присъстващ. Завръщането на Хирон и следващите години представяха безформените /или уродливи/ аспекти от нас, които тялото и душата са принудени да приспособят. Трябва да намерим нишата си в живота и да се адаптираме към предизвикателствата на света, които ни карат да преразгледаме по-ранния си избор. Също в средата на декадата всичките три външни планети образуват тригон с наталните си позиции, очевидна нишка към потенциалната психологическа интеграция, заемаща място, разнообразие от избори за тази задача ще бъдат налице. В цялата декада пет цикъла се подновяват, които предполагат, че психологическото подреждане срещащо се през 50-тте е дълбоко. В настоящето генерацията на Плутон в Лъв преминават през този пасаж. Най-възрастният член на групата е на 62 години в обръщането на милениума докато най-младият навършва 41. Генерация, която почита и служи на безсмъртността, вечността, вечната младост, магическото дете навигират нова територия, храбър нов свят, който предизвиква тяхната конструкция.

Когато поколението навлиза в 50-тте се връща обратно към родителите си на 50, промените които се срещат са поразителни. Житейско очакване, медицинска технология, начин на живот, семейния жизнен цикъл и възможностите за пенсиониране са предефинирали пейжаза на остаряването. Популярната астрология нарича 40-тте “новите 30”, средната възраст е средна младост, а декадата на 50-тте става “невидимата декада”. Ерик Ериксън, един от именитите изследователи на житейския цикъл предполага, че 50-тте са били началото на зрялата възраст. По това време задачата е била да се грижим за това, което е важно за нас, без да се интересуваме от преценката на другите, но което е градивно и възстановяващо за човека.

ИНИЦИАТИВА: ЗАВРЪЩАНЕТО НА ХИРОН НА 50

“Завръщането на Хирон поставя въпроса: какво да правя с останалата част от живота си?”
-Melanie Reinhart

Хирон се завръща близо до 50-тте. След откриването му Хирон е избягнал категоризацията и е наричан по много начини: планетоид, астероид и комета. По време на 90-тте той се е намерил в ниша с други кентаври, открити отвъд Нептун. Когато навлезете в своите 50, също трябва да намерите своята ниша.Метафората, която намерих подходяща да увеличи в неговата митична размяна с Прометей: Хирон с неизлечимата си рана си е сменил мястото с Прометей в подземния свят, освобождавайки пленения дух. Хирон избира смъртта за да облегчи раната си / съдбата на смъртната му страна/ , този избор още освобождава Прометей от приковаването му на скалата Тартар Оптимистично, това, което умира са обезформените и неавтентични части от аз-а. Инициативата тогава може да помогне за преподреждане на приоритетите, премахване на това, което вече не е актуално, автентично и уместно и освобождаване на духа.

Хирон през повечето си цикли орбитрира между Сатурн и Уран опитвайки се да постави мост помежду им, често заговорничейки с единия срещу другия. Въплътената сфера на Сатурн е полярна на одухотвореното царство на Уран Съдбата на Хирон обхваща болката от прераждането и огньовете на духа. В реалността духът често е окован в подземието на предшествениците и останки от миналото, докато раната от живота е достигнала своята плътност и духът избухва. Смъртта на 50 е не само психологически процес или метафизическа метафора, тя е физическа реалност. Болката от живота надзърта. Смъртта вече не изглежда толкова невидима и отдалечена като хоризонт. Придвижването към неизбежното изглежда е един от ключовете към подновяването на освободения дух. Автентичните аспекти на аз-а са все още оковани и предстои да избухнат. Описвайки този период Юнг внушава, че твърде много аспекти изпитани в живота лежат в килера на прашните ни спомени, но понякога те светят изпод сивите наслоения от прах и развалини.

50-тте отбелязват нова парадигма. И това ново състояние притежава необятни възможности, но картата е различна от тази, използвана през първата половина на живота. Хирон се завръща в периода след средната възраст. Картата на средната възраст, със своите могъщи астрологически цикли прибавя психодинамика в разбирането на аз-а. Демоните от детството са прогонени, вътрешното дете е освободено, зрялостта е ревизирана и пътят е открит за проучване. Декадата на 50-тте въвежда в несигурния, но храбър Нов свят. Духът е отприщен с обръщането ни към западния хоризонт на нашия живот. И каквото е било приоритет на сутринта в живота на човека, не е важно вечерта. Ерика Джонг го е изразила по този начин: “ Всички неща, от които страдате като по-млад, ви се струват маловажни, когато станете на 50”. Приоритетите се изместват и посоката се променя.

Хирон е бил ментор на слънчевите герои, които са идвали в пещерата му, за да бъдат посветени в мистерията на живота. Връщането на Хирон маркира ерата на края на търсенията на героите, смъртта на ментора и навлизането в по-старата фаза от живота. Следващото голямо астрологическо завръщане се среща преди 55-ия рожден ден. Хироновото завръщане се следва от втория собствен Сатурнов квадрат на 52 години, след това четвъртата собствена Юпитерова опозиция на 53, когато процесът на започналото обновяване се задържа. Докато голяма част от преоформянето се среща между 50 и 55 години, човекът може да се почувства ограничен и подтиснат. Среща се и ориентация към новия живот.В това ограничено пространство се сблъсках с ранения лекар.

ПРИПОМНЯНЕ: ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПРОГРЕСИВНАТА ;
ЛУНА НА 55

“В своите 50 мъжете и жените изглеждат по-близки до историята на своя живот.”

Митологичната природа на Луната е триединна. Триформената натура на лунния цикъл увеличава изживяването на прогресивната Луна. Прогресивната Луна по време на жизнения цикъл има три отделни взаимно свързани фази. Всеки цикъл от прогресивната Луна продължава приблизително около 27.3 извършвайки важни преминавания в човешкия и семейния житейски цикъл. Правенето на пълна обиколка на хороскопа три пъти в средния живот, прогресивната Луна дефинира три различни фази на развитие: младост, зрялост и старост. Трите житейски състояния са символизирани от трите й фази: младата девица в гладкия полумесец, зрялата жена в пълнолунието и старицата в тъмната фаза. Втората прогресивна Луна също символизира три състояния на жизнения цикъл. Няколко месеца преди 55-ия рожден ден прогресивната Луна започва 3-ия си цикъл през хороскопа, връщайки се първо в наталната си позиция. Това е първата и последната фаза на Луната, често представяна от Хеката. На латински името й е Тривия, което литературно се превежда “три пътя” или “три начина”.

На 3 кръстопътя се среща Хеката. На 55 години заставаме на пресечката на тези три житейски пътя; обръщаме се за да си припомним младостта си, после си спомняме пътя на зрялостта, който е зад гърба ни и накрая гледаме напред към новия път, който ни предстои. Трите пътя се сливат и се приготвяме да изминем тоя, който все още не сме пропътували. В това житейско състояние може да има синхронни събития в семейството: внукът може би току-що навлиза в пътя на младостта, докато детето ни тръгва към зрялостта, която е вече зад гърба ни. Семейните ритуали и повратни точки включват сватбата на децата ни и раждането на внуците ни. Символично на кръстопътя се срещат детето, възрастният и навлизащия в старостта. Детето и възрастният са готови да се възползват от нашите изживявания и спомени. Финалният път на старостта и периодът на интериоризация се сливат. Всички три фази на лунния цикъл си взаимодействат в тази последна лунарна пресечка на жизнения цикъл. Докато живеем в култура, където старостта е прокудена и маргинализирана, ние сме чувствителни и склонни да се връщаме на места, където пресъздаваме младостта си и по-скоро предизвиквайки естествения процес на остаряване, отколкото да обгърнем мистерията, лежаща на тъмната страна на Луната.

Завръщането също отбелязва друг пълен цикъл на емоционално и психологическо развитие. Тялото е преминало през много хормонални промени до това завръщане. За жените настъпването на менопаузата в началото на декадата е вероятно най-големият знак, макар че и сред мъжете се наблюдават известни хормонални изменения. Емоционалните и психологически приоритети са преоформени. Наблюдава се по-балансирано отношение към себе си и нарастващ комфорт спрямо андрогинната природа на човека. Гейл Шийни в New Passages предполага, че най-големите полови разлики се очертават в късните 30, но около средата на 50-тте мъжете и жените стават по-подобни едни на други, със склонност при мъжете да приемат женски характеристики и обратно”

Второто завръщане на прогресивната Луна е време да си спомниш и да забравиш. Лунните спомени са заложени в психиката като образи, символи, чувства, впечатления, инстинкти или отпечатъци по тялото. Лунарната памет не е линеарна, спомняйки си дати и статистики, а се разкрива чрез сънища и усещания. В средната точка на декадата сме готови да се съберем заедно и да прекараме остатъка от живота си. Тук на кръстопътя започваме да тъчем историята на живота си чрез припомняне и пресъздаване. За настоящата генерация в техните 50, Уран, Нептун и Плутон са в тригон с наталните си позиции, естетически синхрон за това състояние на жизнения цикъл.

ПРЕНАСОЧВАНЕ : НОДАЛНОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА 56

“Големият скок, който може да бъде направен при превратната точка на 57, често е тласък към някои от най-големите промени в посоката на живота, втория от навлизането в средната възраст на живота.”
- Erin Sullivan

Раху, демоничната ведическа интерпретация на Северния Възел лежи на еклиптичната готовност да погълне Слънцето. Циклите на Раху през хороскопа на всеки 18.6 години посочват мястото, където ще погълне Слънцето и ще затъмни героя за момент. Всяко нодално завръщане носи повторение на еклипсите преди и след раждането. Демонът дракон, който поглъща времето, е врагът на героя и при всяко нодално завръщане слънчевата идентичност е предизвикана. Всяко нодално завръщане е като вик, рандеву със съдбата, могъщо пробуждане и напомняне за целите на душата. Нодалното завръщане се среща при сблъсъка на средната и старата възраст, осова точка дефинираща нов момент от пътя. Като табелка, нодалното завръщане посочва пътя. Завръщането на Северния Възел внушава завършване и пълнота на миналия цикъл, изпразване от съдържанието на миналото, без което продължаването напред е невъзможно. Възможностите на новия живот са възходящи. На тази точка започва автентичен сблъсък, където героичното его отстъпва битката със световните дракони, за да търси утеха и сигурност във връзката с вътрешния свят. Ерин Съливан описва този нодален период като “прозрение за истинската цел в живота.” Тъй като нодалният цикъл маркира завръщането на вдъхновението и преоценката на духовния път на човека, това е време на религиозни и духовни съюзи.

Нодалните транзити често отбелязват важни сблъсъци с другите или специални събития, които преоформят нашите убеждения, стойности или качества. Тук могат да бъдат пожънати плодовете от работата и усилията през средната възраст. Търсенето на автентичност и по-дълбоко чувство на значимост, които започват на средна възраст, кулминират при това нодално завръщане. Неочаквано изплувалата духовност не е евангелистко пробуждане, а сигурно чувство за морала и стойностите на човека. Викът се среща и ни вдъхновява да изоставим това, което не е от значение повече.

ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ МЪДРОСТ:
ЮПИТЕРОВОТО И САТУРНОВО ЗАВРЪЩАНЕ НА 59

“Ти си стар, татко Уйлям, каза младият мъж, и косата ти е вече бяла. Но все още стоиш на главата си. Мислиш ли, че това е редно на твоите години?
В моята младост, отговори татко Уйлям на сина си, се страхувах, че ще увредя мозъка си. Но сега съм напълно убеден, че нямам такъв, затова ще го правя отново и отново.”
- Lewis Carroll

Настоящето поколение навлизащо в седмата си декада, принадлежи към ранната генерация Плутон в Лъв. Някои също ще навлязат в тази декада с точен квадрат Уран-Уран заедно с Юпитерово завръщане. Комбинацията от Юпитер и Уран е вълнуващ символ за следващия цикъл на Сатурн. Налице са свобода и нови възможности. Пейзажът на старата възраст е променен; пенсионирането не е вече предпочитана възможност или дори цел. Въпросът е какво да правим оттук-нататък? Съзнателната подготовка по време на предишната декада е помогнала да се дефинира пътя след 60. Появилото се през 50-тте, което е градивно, стойностно и напредващо, трябва да бъде почитано. Стремежът на Сатурн към автономия, оптимистично, може да бъде реализиран. Поколението с Плутон в Лъв не се пенсионира, то променя начина си на живот. В това състояние на живота зависим повече от инвестициите и вложенията си. Инвестициите в аз-а донася резултат по време на този житейски цикъл.

Краят на 50-тте маркира преминаването в старостта, за която ни подготвя последната декада. Тревогата и чувството за вина са преминати и неизбежното е дошло. Дарбите на Сатурн за този период са времето и окуражаването да се устремим към истинския опус от човешкия живот, убеждението и самоотвержеността при структурирането на храбрия нов свят.

http://www.astrosynthesis.com.au/

Бих вдигнал срещу слънцето ръка, ако и то ме предизвика...