уааа ... щраусовата тактика не е съвсем подходяща, когато знаците искат да бъдат забелязани, видяни, прочетени, разбрани, съобразени, реализирани и т.н.

това със светлината и аз го имам като проблем през последните седмици - купих си нови слънчеви очила и вчера помолих у дома да изключат едната лампа, която ми изгаряше мозъка, докато умувам дали не съм пуснала прекалено много светлина в мозъка си през последните седмици /тоест прекалих със стрелешко-слънчевите просветления в стил на лъвския 9-ти дом/ ...

да си трошиш главата /твоя марс/ в коленете на друг човек /чуждо слънчево-сатурново его/ значи точно това, което си значи, че твоите действия не се одобряват от егото на обществото, което те заобикаля - въпросът е дали този чужд сатурн е твоя и къде е твоя център /слънцето/, кой дефинира твоята същност, кой определя как да живееш?

отражението в огледалото е нептун , когато искаш да знаеш на какво приличаш, отиваш да зяпаш в огледалото ... а дали ти харесва това, което виждаш е пак въпрос на собствения сатурн, колко високо е поставена летвата?

аз обичам да се крия от всякакви транзити в леглото /слънце-нептун му е майката/, но дори там успявам да си дрънна главата в рамката, да си направя някое синьо, да се събудя с червен отпечатък от копчето на възглавницата на бузата или да се изгоря от нощната лампа, която се е откачила и срутила отгоре ми, най-често обаче имам синини от ръбовете на книгите, които съм взела със себе си да ми пазят съня /опитай се да избягаш от първия си дом!?!/ - от себе си човек не може да избяга и от знаците не може да се бяга, те си се появяват и ни се блъскат в челото докато не ги схванем, макар че има и случаи, в които трябва собственото дете да попадне под гумите на кола за да се осъзнае човек какво върши ...

безопасно става чак, когато използваме енергията си по предназначение ...