|
Черната луна Лилит
Пратер Рикб
Имало е времена, когато астрологията е била сравнително просто устроена. Човек е трябвало да се занимава само със седемте класически планети, включително Слънцето и Луната, 12-те знака, домовете и томовете древно знание върху интерпретации и прогностика. Някоя случайна комета или супернова би разбъркала установения ред в наличните трудове, но мрачните значения, асоциирани с тези събития, са свидетелство за безпокойството, с което древните астролози са възприемали идеята нещо неочаквано да наруши съвършената хармония на “кристалните сфери”.
В съвремието нещата са станали значително по-сложни. Откриването на Уран през 1781 г. От Уилям Хершел и на Нептун от Леверие и Гале през 1846 г. са поставили началото на ерата на новите открития, подлагащи на съмнение модела на слънчевата система, който за астролозите бил абсолютно задоволителен в продължение на хиляди години. Първият астероид (Церера) е бил открит през 1801 г. от Пиадзи и до 1890 г. над 300 от тях вече са познати. Небето гъмжало от нови небесни тела, оставяйки астролозите донякъде безсилни да ги проумеят. С няколко изключения викторианската епоха със своя позитивистично-философски акцент отбелязва спад за астрологията, която се възражда едва през края на 19 век по време на окултния ренесанс, който ражда Теософското общество, Златната Зора и, разбира се, ОТО и АА.
В крайна сметка астролозите безспорно започват да си наваксват. Те не само включват новите планети в астрологията, но и започват да работят с основните астероиди. Всъщност ентусиазмът на новото поколение астролози започва да надхвърля границите на здравия разум. Вместо просто да приписват значение на новооткритите тела, те започват да спекулират по отношение на съществуването на планети, които още не са били открити – такива като Вулкан (хипотетична планета между Меркурий и Слънцето) и Персефона (също наричана Трансплутон) – както и да се възползват от планети, за които дори не се предполага, че съществуват физически – хипотетични или “етерични” планети като Урановите “планети”, използвани от хамбургската школа.
Именно в този исторически контекст астрологът В. Горн Олд, известен под името Сефариал, обявява пред астролозите съществуването на новооткритата луна на земята, наречена от него Лилит. Съобщението излязло в неговото “The Science of Foreknowledge”, издавано през 1918 г., но самото откритие било направено (и изнесено пред астрономическите кръгове) от аматьора астроном д-р Георг Валтенмат в Хамбург през 1898 г. Валтенмат се натъкнал на необичайни явления, регистрирани в архивите още от 1618 г. до негово време, които подсказвали съществуването на тяло, обикалящо земята по много стабилна и предсказуема орбита. Астрономите не могли да открият това тяло, защото, според Валтенмат, то не отразявало слънчевата светлина, обикаляйки слънчевия диск и затова не е можело да бъде видяно. Можело е да бъде забелязано в редки случаи при геоцентрична опозиция със Слънцето, когато неговото пълно лице понякога се виждало като червеникаво сияние. Валтенмат предсказал датата и времето на няколко други транзита на тялото през слънчевия диск и заявил, че е потвърдил тези пердсказания чрез собствени преки наблюдения и тези на свидетели. Всъщност на 4 февруари 1898 г. той заявил, че заедно с 11 свидетели е видял новооткритата луна, пресичаща слънчевия диск. За лош късмет на Валтенмат професионални астрономи, наблюдаващи слънцето по съвсем същото време, по което неговите свидетели направили своите наблюдения, не видели нищо подобно. Валтенмат продължил да прави смели изявления относно тази и други “нови луни”, но астрономите ги игнорирали и той станал широко известен като мошеник.
Това, разбира се, не спряло Сефариал. Въпреки че наблюденията на новата луна били напълно дискредитирани от астрономите по това време, той включил ефемериди, базирани на изследванията на Валтенмат, нарекъл я Лилит и направил хипотетично описание на тялото. Той бил крайно уклончив в обясненията си как е достигнал до това име, въпреки че изглежда е бил воден от псевдоисторическите размисли на Блаватска в “Тайната доктрина”. Сефариал бил член на “вътрешния кръг” на Блаватска от теософските посветени. Въпреки това напуснал групата по времето, когато написва “The Science of Foreknowledge”.
Въпреки че Сефариаловата Лилит бързо излязла от употреба поради несъществуването си, архетипът на Лилит запазил своето място в работата на модерните астролози. Отговорът на някои от тях относно несъществуването на втората луна на земята бил, че наблюдаваното тяло всъщност облак прах с променлива плътност, поради което било трудно да се наблюдава (например Ivy Goldstein-Jacobson, последовател на Сефариал бил на това мнение). Има астероид, наречен Лилит (астероид 1181), който е описан от Зипора Добинс и Деметра Джордж наред с други. Най-честата употреба на архетипа на Лилит в съвременната практика на астролозите е свързана с втория фокус на лунната орбита около земята (тъй като орбитата на луната не е кръгла, тя има два фокуса – единият е в центъра на земята, а другият в Космоса). Както и лунните възли тази точка не е тяло само по себе си, а математическа точка в пространството, около която луната обикаля. Френските астролози използват тази точка повече от 100 години, като същата тенденция се забелязва все по-често и в англоговорящите страни.
Символизмът на тази “черна луна”, както Лилит често е наричана, е взет от еврейски мит с неясен произход, в който, преди създаването на Ева, Адам е имал една първа жена, наречена Лилит. Това предположение вероятно е произлязло от текста на Битие, в който два мита за сътворението се отнасят до произхода на жената. Първият (в Битие 1:27) само споменава, че когато Бог създал човечеството, той “създаде човека по свой образ и подобие; по свой божествен образ и подобие го създал; мъж и жена ги създал”. Този изказ предполага, че мъжът и жената били създадени по едно и също време. И все пак в Битие 2:18-25 се разказва втора история, в която Адам отначало е сам в райската градина и Ева е направена от адамово ребро. Един начин да се помирят разминаванията между двете истории (в случай, че някой наистина открива разминаване, в което много съвременни библейски тълкуватели се съмняват), е да се приеме, че жената е била създадена с Адам по едно и също време и по същия начин. В определен момент тази жена изчезва от разказа и тогава се появява Ева като втора спътница на Адам – този път от неговото ребро (или по-точно от неговото тяло – еврейският текст не конкретизира ребро). Предполагаемата “първа жена” не е назована в Битие, но по-късни тълкуватели на Книгата на Битие я наричат Лилит и откриват мит, обясняващ внезапното й изчезване от райската градина.
Първият известен писмен източник на мита за Лилит е “Азбуката на Бен-Сира”, която вероятно е била написана в периода между 600-1000 EV (има възможна препратка към Лилит в самата Библия. В Исая 34:14 Лилит е описана като пустинен обитател, делящ убежище с дивите котки, хиени, демони и сови. Библейските учени оспорват, че думата, преведена като “Лилит”, е правилното име и допускат, че това е просто обикновен термин за пустинни демони).
Друг успореден мит е открит в Хагада (източникът вероятно е бил “Азбуката на Бен-Сира. Текстът, който съм използвал, може да бъде намерен в The Other Bible, Willis Barnstone, ed., HarperSanFrancisco, 1984, p. 31.) от който е взет следния цитат: Лилит била както Адам “създадена от пръстта на земята”, което я прави равна по произход. Разказът продължава с това, че “тя останала при него за кратко, защото настоявала за пълна равнопоставеност със своя съпруг”. Текстът от “Азбуката на Бен-Сира” много по-ясно заявява, че източникът на конфликта между Адам и Лилит бил от сексуално естество. Адам искал Лилит да лежи под него по време на секс, но Лилит, чувствайки, че тази поза подчертавала превъзходството на Адам, отказала. Адам и Лилит спорили, при което тя изрича “Името Божие” и отлита във въздуха. Адам се оплакал на Бог, че жената, която му е дал, го е напуснала и Го помолил да му я върне. Въпреки че Бог изпратил трима ангели да върнат Лилит при Адам, тя отказала.
Оттук нататък в разказа нещата стават малко объркани. Докато отначало Лилит е чисто човешка жена, когато тримата ангели я настигат при Червено море, тя се превръща в демон, който ражда стотици деца всеки ден. Митът завършва с това, че Лилит сключва споразумението с ангелите да позволи сто от нейните деца-демони да умират всеки ден, ако те я оставят на мира - и се заклева да отмъсти, като убива потомците на Адам. Явно това е било ефективно, тъй като Лилит никога не се върнала при Адам. Вместо това Бог създава Ева от реброто на Адам, така че вместо да му бъде равна, жената да му се подчинява. В крайна сметка едва ли е много удобно, ако новата ти булка да може да произнася Името Божие и да отлита всеки път, когато иска да е отгоре.
В по-късни разработки върху Лилит тя е описана като убийца на деца, женски демон, която зачева стотици демони на ден от семето, изхвърлено по време на мокри сънища и мастурбация, “Сукуба”, която посещава мъже през нощта, за да открадне тяхната ценна телесна течност. Съществуват редица примери за талисмани и амулети, предназначени да предпазят малките деца от безчинствата на Лилит. Обрязването евентуално осигурява постоянна защита за момчетата, но момичетата били по-дълго изложени на риск.
В съвремието отрицателната нагласа към Лилит е смекчена от признаването на нейните положителни качества. През 1868 г. художникът и поет от предрафаелово време Данте Розети придава романтика на силата на Лилит, като я сравнява със способността на жените от всички времена да превземат сърцата на мъжете (копие от поемата на Розети за Лилит и красивите картини, които я придружават, могат да се видят онлайн на ). Съвременните феминисти виждат в мита за Лилит ранен израз на женска сила, сексуална свобода и независимост от мъжката хегемония.
Очевидно Сефариал не е имал предвид никое от тези качества, когато е описвал значението на луната Лилит и на която приписва изключително разрушително и злокобно влияние. В “The Science of Foreknowledge” той дефинира нейната природа като “стихийна, подмолна, разрушителна и зловеща”. Разбира се, както отбелязахме по-горе, астролозите от миналото често са се чувствали неудобно при откриването на нови небесни тела и са им приписвали негативни влияния по-скоро първосигнално, отколкото поради някаква друга причина. Сефариал придава много отрицателно значение на повечето от новите външни планети – почти по същия начин, по който човек автоматично би заподозрял във враждебност някой, спотайващ се в задния двор.
Съвременните астролози придават повече изтънченост на интерпретациите на Лилит, така че сега по-скоро се разглежда като сигнификатор на скритата природа, в която психични демони се развъждат в мрака на невежеството. Разбирането за положението на Лилит в наталната карта се смята за важно, за да се разбере как човек може да проумее собствената си “тъмна половина” и да осветли несъзнателните и себеразрушителни модели на поведение. По някаква причина типичните за Лилит черти като женска сила и сексуална свобода, рядко биват изследвани. Може би просто поради невежество относно първичният мит, дал името на черната луна. Мнението на автора е, че разглеждането на положението на астрологичната Лилит в женската карта може да даде насоки за разбиране на сексуалната й сила и начина, по който тя се помирява с мъжкото влияние (и за съжаление доста често институционализиран мъжки шовинизъм) във външния свят.
В интерес на по-нататъшно изследване на тази възможност аз съм събрал астрологически данни, отнасящи се до позицията на Лилит в картите на 14 жени, които смятам, че манифестират “лилитен характер”. Това включва жени, чиято мощна сексуалност е станала отличителен знак на техния публичен имидж или чието противопоставяне на мъжката хегемония в личната и публичната сфера е добре известно. Те са предимно жени, свързани с шоу-бизнеса, писателки, феминистки и секс-експерти. Тези жени са подбрани от голяма база данни на известни хора, за които рождените дати са надеждни. Някои от рождените дати са предоставени чрез познати на автора, а две от тях са сестри в ОТО. В нито един от случаите позицията на Лилит не ми бе известна преди да реша да включа рождената карта в проучването.
Усилието да намеря същия брой карти на жени без “лилитен характер” за сравнение беше крайно неуспешно. Това би могло да означава, че за да намерят успех и известност, жените през последните 200 години е трябвало да се противопоставят на системата по някакъв начин. Самата слава и известност, постигнати от жени в историята може би показва, че те не се вписват в покорния, сервилен стереотип на Ева, втората жена на Адам. Никой не изглежда да е особено заинтересован от рождените данни на Дорис Дей или Джун Локхарт, които са две от малкото известни жени, нямащи лилитен характер според автора. Тази тенденция и невъзможността да се намерят нелилитни карти трябва да се имат предвид в следващото изследване.
Лилит като астрологическо тяло е доста бавна, покривайки само около 40 градуса от зодиака на година. Движението и е винаги директно, така че прави една обиколка на зодиака за около 9 години и прекарва около 9 месеца във всеки знак. Числото 9 е подходящо, като се има предвид, че астрологическата Лилит е един от фокусите на лунната орбита около Земята.
Като поставим в таблица данните, отнасящи се до положението на Лилит при жените включени в това изследване (виж графиката в края на статията) ние можем да разберем къде би могло да има общи тенденции и модели, подсказващи силна Лилит. Един от факторите, който е забележителен, е че нито една от избраните жени няма Лилит в подвижен знак. Само този фактор поставя извадката достатъчно далеч от статистическото разпределение на генералната популация (където е нормално да очакваме, че Лилит ще бъде представена във всеки квадраплицитет с еднаква честота във времевия интервал, в който са избрани тези карти), за да има статистическа значимост (в социалните науки един резултат се счита за статистически значим, ако вероятността да се получи по случаен път, е под 5 процента. Авторът не си е правил труда да изчислява обратната възможност при тези наблюдения, главно защото няма подходяща контролна група за сравнение и поради това резултатите могат да бъдат подвеждащи). Човек може да види как дръзката проактивна енергия, свързана с кардиналните знаци и упоритата, решителна енергия на фиксираните знаци биха придали по-силно изражение на революционните атрибути на Лилит, отколкото ако Лилит се намираше в подвижен знак, чиято енергия обикновено се смята за по-колеблива и разпръсната. Аналогична ситуация се наблюдава с Марс в някои от подвижните знаци, където винаги има риск за разреждане на марсовата енергия от дреболии, фантазии и емоционални вълнения.
Още по-забележителен от липсата на Лилит в подвижни знаци е фактът, че положението в кардинални и фиксирани знаци се свърза с това дали Лилит е дневна или нощна. В 11 от 14-те случая, когато Лилит е под хоризонта, тя се намира във фиксиран знак, а когато е над хоризонта – в кардинален. Проблем при гледането на много карти наведнъж е, че е трудно да се интерпретират модели, открити без по-подробен анализ на живота на собствениците на картата. Не мога да намеря конкретна връзка между нощно/фиксирано и дневно/кардинално положение на Лилит и личностите.
Може би е важно, че в 2 от 3 карти, които са извън този модел, Лилит не следва положението на Слънцето; тоест тя е над хоризонта, докато Слънцето е под хоризонта и обратно. Това се случва само в 1 от 11-те случая (Глория Стайнем), който се вписва в този модел. За нещастие 3 е твърде извадка, за да се вадят някакви генерални изводи. В останалите 11 карти е в същото нощно или дневно положение като Слънцето, което би могло да показва допълнително нейната сила. Във всеки случай изглежда ясно, че Лилит е силна във фиксиран знак, когато в същото време е под хоризонта – и съответно в кардинален знак, когато е над хоризонта.
В тези карти друго често срещано явление е аспект между Лилит и Марс. Аспектът, дори когато е труден (квадратура или опозиция) често показва, че човекът разполага с огромно количество енергия, за да прояви планетата, която участва в аспекта. Труден аспект между Лилит и Марс, като планета най-често изразяваща мъжката сила, може също да обозначава, че женската независимост и суверенитет по-често ще срещат съпротива от страна на мъжете. Лилит често е диспозитирана от Марс, тоест в знак, управляван от Марс или в знак, където Марс екзалтира. В случая на Джордж Санд, която също има квадратура между Марс и Лилит, това може да се види в нейното усвояване на мъжки стил и навици, както и в приемането на мъжко име (рожденото й име е Амантин Орор Люсил Дюпен). Марлене Дитрих също е известна с мъжки стил на обличане от време на време и с целуването с жени, докато е в мъжко облекло във филма “Мароко” (1930 г.) (както в онези пикантни, навременни съвпадения, с които човек случайно се сблъсква, второто име на Марлене е Магдалена). Малко е известно, че тази сцена е била подсказана от самата Дитрих и че тя изкусно е успяла да я опази от цензурата. Също като Джордж Санд, Лилит на Дитрих се управлява от Марс, но тя има секстил между Марс и Лилит. Разбира се, Дитрих е създала повод за по-малко клюки отколкото Санд по отношение нейното “заличаващо пола” поведение. Жените често смятат за полезно възприемането на мъжки символи на сила като предизвикателен жест на противопоставяне на статуквото (въпреки че в случая на Санд първоначално това е увеличавало шансовете й да продава творбите си, използвайки мъжки псевдоним). Както при всеки “негативен” аспект квадратурите с Марс често служат за подпомагане на растежа и развитието, а не възпрепятстването им.
Интересно е да се отбележи, че и трите жени, които работят в сексуалния бизнес в някакъв смисъл (последните три в списъка) имат аспект между Лилит и Венера, планетата най-ясно свързвана със сексуалната страст. Това важи и за Джордж Санд, която, макар и не сексуален експерт, си е спечелила име заради дръзките, красноречиви описания на женската сексуалност в романите й “Валентин” (1832 г.) и “Лейла” (1833 г.). Роуз Кели, която, разбира се, е послужила като средство за приемането на “Book of the Low” на Алистър Кроули, е имала Лилит, управлявана от Венера във Везни, в съвпад с асцендента (рожденото време на Роуз Кели е несигурно, но съм направил картата за 12.00 ч. на обяд в деня на раждане). Това може да бъде важен индикатор за ролята й на първата “Алена Жена” (така са наричани в средновековието жените, които са били анатемосани – били са наказвани на публично място, като е трябвало сами да зашият на дрехата си кървавочервена буква “А” – Бел. Пр.), тъй като Везни и съответната й карта Таро (козова карта или картата на Справедливостта) са тясно свързани с идеята за “подчинена любов”. Архетипът на Лилит може съвсем подходящо да се съотнесе към Бабалон, както е показано в едно изключително есе от Джефри Смит (това ерудитно есе може да бъде намерено онлайн на отличния сайт на Рене Розен “Светилището на Лилит” на адрес: ).
Картата на Ксавиера Холандер заслужава специално внимание, тъй като в голяма степен илюстрира силата на добре разположена Лилит. Мисис Холандер е добре позната като автор на романа “Щастливата проститутка” и звезда във филма “Удоволствието е моят бизнес” (с продължителност 93 минути, което е достатъчно странно). Лилит при Холандер се намира в Лъв в 1 дом. Лъвът често се асоциира с сексуалността, тъй като съответства на 5 дом. Положението на Лилит в 1 дом илюстрира лилитната енергия като главен компонент в индивидуалността и основната идентичност на притежателя на картата. Склонността на Холандер да проявява природата на Лилит чрез писане се вижда диспозицията (владеенето) на Лилит от Слънцето, което се намира в управляваните от Меркурий Близнаци, знак, често свързван с комуникацията и обучението. Чисто сексуалната природа на това положение на Лилит се подсилва от съвпада на Лилит с Венера (която е в тригон с Марс в Овен, друг индикатор за силна и енергична сексуалност). Нещо повече, Лилит е в съвпад едновременно с Юпитер, който дава на наталната Лилит експанзивни и пищни качества, и Плутон, планетата на революционната социална промяна. Юпитер управлява 6 и 9 дом и в комбинация с Лилит обозначава желание да образоваш обществото относно сексуалното здраве и социалните въпроси, свързани със сексуалността. Плутон в съвпад с Лилит показва желание да премахнеш и революционализираш остарелите сексуални нрави, но също и силно сексуално присъствие и стабилно владеене на силата, заложена в женската сексуалност. Докато Лилит не непременно е винаги показател за сексуални качества (въпреки че, надявам се, съм изяснил, че Лилит е същностен сексуален архетип), нейното влияние върху сексуалната природа на произведенията на Ксавиера Холандер е значително.
Подробен анализ на останалата част от картите в таблицата е извън обхвата на това есе и затова го оставям на изобретателността на читателя. Както при всеки вид астрологическа интерпретация най-ценното би могло да се извлече от самия притежател на картата, който с вас медитира върху архетипите и символите, съдържащи се в тяхната собствена карта, а не се разчита на стандартните формулировки в книгите. Тези, които се интересуват от изучаването на Лилит в тяхната собствена карта трябва да се сдобият с астрологическата програма Astrolog, написана от Уолтър Пулен и е не само една от най-многостранните и полезни програми, но също е и безплатна (може да бъде свалена от интернет ). Astrolog ще изчисли положението на Лилит, тъй като програмата е настроена да използва файлове с ефемериди, а не собствен изчислителен алгоритъм. Тези, които се интересуват от проучването на карти от началото на века или по-рано, също трябва да си свалят и допълнителните ефемериди, поместени в сайта на Уолтър.
От ранния еврейски фолклор до съвременните астрологически практики архетипът на Лилит поради самата си устойчивост е доказал своята ценност за разбирането на собствения ни вътрешен свят. Един от уроците, на които Лилит ни учи, е че това, което отричаме или виждаме като грозно в нас, е много по-малко страшно, когато имаме куража и волята да го изследваме на дневна светлина. Точно както Лилит исторически се е трансформирала от жена-демон, убиваща деца (“Азбуката от Бен Сира”) в утвърждаващ образ, така и ние имаме способността да трансформираме нашите вътрешни демони в образи на сила.
Превод: DeProfundis
Редактор: Rama
Ъплоуд и хостинг на таблицата: smaragd
Линк към статията:
|
Черната луна Лилит [re: Mesmerisa]
