|
Депресията и волята за живот
Карол Раймер
"Сърцевината на всяка болест – както физическа, така и психическа, има една основна рана – напрежението от вътрешния конфликт, който изглежда непреодолим и който може да генерира горчивина, гняв и загуба на воля за живот...
Майкъл Балинт
“Волята за живот” е огромна мистерия и всеки медицински работник знае, че това засяга както физическото ни, така и психическото ни добруване. Оцеляването зависи от желанието на болния човек да оздравее. Съзнателно той може да заявява, че иска да живее, но някъде вътре в себе си всъщност да изпитва желание да се върне у дома и този копнеж по смъртта може да бъде много по-силен от всяко съзнателно обявено намерение да се подобри.
Съществуват купища статии, книги, теории и др., които се занимават със страданието от депресията и начина, по който тя отнема “волята за живот”. Депресията е универсално преживяване. В най-тежката си форми тя е много инвалидизираща.
Дали нечия депресия се счита за достатъчно сериозна, за да й се обърне внимание, ще зависи от това доколко разболяваща изглежда. Ако човек е със силна воля и решителност, често продължава да живее както досега. Това, за което не си даваме сметка, е че депресията не си отива - тя просто става по-малко осъзната или започва да се проявява тялото – оттук и болестите.
Защо някои хора имат способността да посрещат предизвикателствата и преходите, докато други потъват в горчивина и безнадеждност и заживяват на ръба между живота и смъртта? Този проблем може да се корени в загадката на индивидуалния вроден характер, за който можем да получим много прозрения от рождената карта (хороскоп).
Клинична депресия
Обикновено е свързана със загуба на либидо – състояние на апатия и безчувственост, загуба на енергия и интерес към хора, обекти и социални активности. Обикновено физическото съотвествие на това състояние е хронична умора. Жизнената сила се е отдръпнала от живота. Понякога се наблюдава разсеяност и невъзможност за концентрация. Обикновено човек пренебрегва личната си хигиена, не си прави труда да се мие и да носи чисти дрехи. Сънят и хранителните навици са нередовни. Външните проявления са много – и винаги са отклонение от нормата. Сякаш човек е потънал в дълбока, тъмна пропаст, затворен в отчаяние, което не се усеща. Различни жизнени ситуации могат да предизвикат такова състояние – мъка, чувство за загуба, изоставеност и т.н.
Маниакална депресия
Яростна защита, при която индивидът бяга от настъпващата тъмнина на дълбока депресия в полубожествени висини, където вярва, че е надарен, специален, способен да постигне всичко и всъщност е безсмъртен. Зад маниакалното бягство се крият тъмнината и сянката. Маниакално-депресивният индивид е заседнал в параноидно-шизоидна позиция, балансирайки между последователното идентифицаране с абсолютното зло и абсолютното добро.
Терминът “сянка” е много обширен – може да включва редица измерения на преживяването – слабост, чувство за малоценност, злина, изкривеност и тъмнина, примитивност.
Кой си ти без твоята маска и приемлива персона? Човекът, който е затънал в депресия, не е способен вече да използва своята персона, за да се скрие от нещото отдолу, мъртвото тяло с всичките му грехове и тъмнина. Ако погледнем на депресията в този контекст, тя е действителният край на детството и реалният сблъсък с истинската ни същност и ограничения. Тя обикновено е началото на много важен процес на израстване, който зависи от разбирането и интегрирането на болките и страховете, които населяват индивида. Без помощ и разбиране много хора затъват.
Самоубийство и гняв
Депресия, причинена от силен и жесток, подтиснат гняв, често подтиква към опити за самоубийство. Неуспешно самоубийство е това, което се проваля защото всъщност така е замислено. То е зов за помощ и начин да бъдат наказани другите, накарани да се чувстват виновни и отговорни за ужасното депресивно състояние, в което се намира индивидът.
Фобии
Този вид неосъзната депресия се проявява по заобиколни начини – обикновено чрез физически симптоми и модели на поведение с принудително саморазрушителен характер. Все още няма връзка между човека и депресията, освен символична такава, която само страничен наблюдател може да забележи – натрапливо хранене, пушене, пиене, липса на грижи за тялото, безсъние и т.н. Ако човек допусне признаци на осъзнаване, нещо започва да се случва - обикновено това е откритието, че си страшно депресиран. Това е началото…
Депресивната Позиция
Този етап на развитие е част от процеса на оформяне на Eгото в детството. Ако този процес е прекъснат или не е отработен, то тогава определени етапи от него ще се възобновят в патологията на възрастния човек. Идеите на Мелани Клайн са много ценни, защото ни помагат да разберем пътищата на депресията (“Завист и благодарност”, Ню Йорк, 1984 г.). Клайн допуска, че това е психологическо състояние, което възпрепятства интегрирането на добрите и лошите чувства. Едно малко дете не е в състояние да понесе амбивалентни емоции като любов и омраза едновременно. То все още не може да се справи с преживяването на доброто и злото в майката или в себе си. Клайн смята, че има огромно напрежение между чувството на любов и доверие от една страна, и на омраза и разрушителност от друга. Ако Егото не може да побере в себе си съзнанието за възможност да чувстваш едновременно омраза и любов към някого, без да бъде унищожен - и че е възможно едновременно да обичаш и мразиш - тогава тези амбивалентни чувства ще бъдат разцепени. Майката е черна и отхвърляща, докато детето преживява себе си като добро и обичащо - или майката е добра и любяща, а детето преживява себе си като черно и зло. Доброто или злото ще се проектират навън, а с противоположното се идентифицираме. Оттук и параноидно-шизоидната позиция – параноидна защото параноята винаги е свързана с проектиране на собствените деструктивни чувства навън към другите, а шизоидна, защото има съществено разцепване между емоциите, които принадлежат на един и същ човек и са изпитвани към един и същ обект.
Параноята е предепресивно състояние. Преминаването от параноидно-шизоидна към депресивна позиция означава постепенно отделяне от майката - детето постепенно изплува като отделна същност с наченки на индивидуалност, както и майката с нейната различност от детето. Повечето хора си остават “заклещени” между тези два етапа на развитие.
Любимите хора са или идеализирани, божествени обекти или ужасни, студени, отблъскващи чудовища. Обикновено любовникът отначало се идеализира, докато човек се чувства едновременно малоценен и щастлив, че е намерил такъв прекрасен човек. После, когато любовникът те нарани, божественият обект бързо се превръща в дявол, а човек се оказва невинна жертва на нечия безчувственост.
И така, ние разгледахме депресията като обърнато навътре или индиректно проявление на подтиснати разрушителни емоции и етап на развитие, който е необходим за преминаването на индивида от инфантилно и неоформено състояние към такова, в което Егото - центърът на съзнаваното - е силно и способно да се справи и общува с живота. Препоръчително е да се има предвид качеството на скърбене, което неминуемо придружава този преход към чувство за идентичност, защото той наистина е преход от детството с присъщото му идентифициране с родителя - към зрелостта и чувството за отделност.
Депресията е свързана не само с разрушителни чувства, но и с отделност и отделеност - и поради това с траур, макар че може и да няма външно видима причина за скръб.
Следва компилация от астрологически планетарни конфигурации, които символизират предразположението на индивида към депресия и неговия инстинкт за оцеляване.
~Скорпион - Козирог~
~Близнаци - Стрелец~
Има четири зодиакални знака, за които е присъща предразположеността към депресия – Скорпион, Козирог, Близнаци и Стрелец. Тези знаци често изразяват проблемите си чрез символите на депресията по техен специфичен начин.
Стрелецът възприема живота през призмата на Юпитер – Зевс. Сред огромното разнообразие от преживявания в живота той ще се съсредоточи избирателно върху смисъла на тези преживявания или тяхната по-висша цел. Той често няма да се занимава с непосредствените негативни чувства, които неприятните събития предизвикват, тъй като негативното чувство ще замъгли интуитивното му възприятие за смисъла. Именно поради този начин на отклик към живота често има голям “запас” от трудни емоции, забутани в подсъзнанието на психиката на Стрелеца. Само че той би могъл да отклонява депресията на Луна/Плутон – Венера/Сатурн в продължение на години.
Козирогът е принципно склонен към депресии, защото тя обслужва неговото вродено чувство за вина. Той не е предразположен да вижда свят, изпълнен с вътрешен смисъл, насочващ към някаква дълбока духовна цел. Това, което Козирогът вижда е тленността на света, неговите ограничения, присъщата му борба, крехката природа на живота и изключителната уязвимост на човешкото животно. Човек не може да очаква милост от небесата, животът е труден и изисква работа и борба. За разлика от Стрелеца, той не забелязва вътрешния смисъл на опита – по-скоро го регистрира като потвърждение за човешките обстоятелства. Козирогът е много по-доверчив към непосредствените преживявания, отколкото към интуицията и усещанията – за него те не са основно средство за адаптация и приспособяване. Вродената депресия при него не е нито патологична, нито лечима, защото тя е неизменна част от индивидуалната му представа за живота.
Скорпионът е склонен към депресия, защото тя е отличен и ефективен начин да изрази отмъстителния си гняв, като в същото време запазва относителната си невинност в очите на околните – освен това депресията държи другите на разстояние. Скорпионската депресия се корени в отделянето, загубата и дилемите на човешките взаимоотношения, защото богът, който стои зад този знак, е Великата Майка, представляваща целостта и жизнеутвърждаващия нагон на всеки инстинктивен живот. Личността на Скорпиона винаги търси начин да се слее с това, което обича, докато в същото време се страхува от загубата на контрол, свързана с това сливане. Причината за скорпионската депресия е самотата и отделянето.
Близнаци – (разцепването е характерно за Близнаците и Стрелеца. Те обикновено проектират тъмнината навън към другите хора и обществото или към тялото.)
Сатурн Плутон
~Ключови планети по темата депресия~
Плутон е символ на примитивните инстинктивни нужди. Човек мрази този, когото обича, защото той има силата да ни унижи и нарани, когато си тръгне. Разцепването (Splitting) е присъщо на плутоновата личност.
Когато се сблъска със сложността на амбивалентни емоции, плутоновата личност често разделя нещата като или той или светът стават добри, докато другият става лош. Тези, които се идентифицират с цялата чернота и грозота в семейството, несъзнателно носят фамилната сянка, а тези, които я проектират върху другите, се опитват да се борят с идващото отвън зло или да го “поправят” - типично за религиите по света. Скорпионът и Козирогът обикновено се идентифицират с тъмнината.
Сатурн, от друга страна е свързан с реалистичното приемане на човешката ограниченост. Той притежава способността да се изправи срещу амбивалентната природа на света и себе си и да я понесе.
Въпреки че Сатурн и Плутон са планети, които сякаш са отговорни за тъмните човешки състояния, парадоксално, но техните дарове са и лекарството. Сатурн предлага ясно приемане на реалността, състрадателно познаване на ограниченията и способност да приемем трудните преживявания без те да ни разкъсат. Плутон ни помага да се изправим лице в лице със собствената ни тъмнина и съдба и да изоставим опитите да контролираме живота и да вярваме на вътрешния “друг”, който интелигентно разгръща жизнения си път, надмогвайки себе си.
Астрологични Аспекти:
Слънце или Луна в съвпад, квадрат или опозиция на Сатурн или Плутон. Когато има труден аспект между Луната и Плутон е възможно индивидът да носи родителската депресия. Децата на депресирани майки често страдат от депресия. Ако майката е в постоянно състояние на отчаяние, детето се “заразява”. Майката е проводник на образа на архетипната майка за своите деца и ако тя се скита сляпа и отчаяна в тъмното, неминуемо ще внуши образа само на Тъмната Майка – жизнен опит, който е негативен, безнадежден, горчив и безрадостен. Депресията се наблюдава при повечето хора, с труден аспект между Луна и Плутон, но в повечето случаи е неосъзната, освен когато изригва под формата на тъмни настроения или физически симптоми. Много от тези хора често описват майките си като студени, но всъщност Плутон никога не е студен. Той може да бъде отмъстителен и да донесе страдание на семейството - защото майката е била силно унизена чрез отхвърляне на емоционалните й нужди – но това не означава, че е била нелюбяща. Помага ни да погледнем по-честно на майката – не да я обвиняваме, а да разберем какво се таи под повърхността. Тя може би не е била силната самопожертвувателна личност, а дълбоко огорчена и отчаяна или дори на ръба на нервен срив. Може да е била емоционално гладна и да е търсила утеха от нещастието в своите деца - което означава да превърнеш детето в майка. Много хора страдат от това “обръщане на ролите”. За нещастие преди да се стигне до истинско разбиране и състрадание, детето вече изпитва гняв, ярост и чувства болката на изоставянето. То не е имало майка.
Аспектите на Сатурн са отговорни за чувството, че не си обичан и приет – и че обикновено любовта се дава при някакви условия.
Марс съвпад, квадратура или опозиция на Сатурн или Плутон
Блокираният Марс дава чувство за безсилие и мъченичество. Съществува огромна неосъзната ярост, която може да се изрази по много начини, включително гняв срещу себе си или срещу външния свят. Трудните аспекти с Марс са известни като “склонност към инциденти”. Мигрена и колит като здравословни проблеми. Хроничната депресия е вероятна, когато индивидът изпитва дълбоко чувство на безсилие, фрустрация и гняв, породени от усещането, че няма възможност за избор, нито власт над собствения си живот. Повечето хора се разграничават от този тип дълбока депресия и когато подтиснатата чернота заплашва да пробие в съзнанието, намират пътища за бягство - в натраплива работа, големи дози телевизия, секс, алкохол или транквиланти.
Сатурн в 4, 8 или 12 дом
Рак, Скорпион и Риби и техните съответстващи домове – 4, 8 и 12-ти – са директно свързани с емоциите и мотивите, лежащи под повърхността на съзнанието. Сатурн в тези домове е изключително неуловим, тъй като средният индивид рядко е наясно с несъзнателните емоционални фрустрации, движещи неговите действия. Той знае единствено, че е изолиран и емоционално уязвим – и това в най-добрия случай. Сатурн олицетворява болката, която ни отвежда до кушетката на терапевта - тъй като често е необходима обективна гледна точка, която да изведе човека от лабиринта на собствената му чувствена природа.
Венера съвпад, квадрат или опозиция на Сатурн
Венера в труден аспект със Сатурн е един от астрологичните символи на самотно и емоционално тежко детство, както и на усещането, че не си обичан, че не заслужаваш да бъдеш обичан и си изолиран. Тъй като в ранните години е имало емоционално задържане или лишение в семейната среда, индивидът вероятно няма да може да се отдели от родителите - защото е невъзможно да да се отделиш от това, което никога не си имал. Това е “заклещена” ситуация и преди да се достигне “депресивната позиция” на отделящия се индивид, аспектът Венера-Сатурн трябва да бъде отработен на дълбоко ниво, тъй като човек отново и отново ще търси онзи съвършен и безусловно любящ родител във всички свои връзки, а след това ще бъде разочарован, отритнат и огорчен всеки път, когато любовникът или съпругът не изпълни очакванията. Дълбоко в себе си индивидът е все още самотно, емоционално гладно дете, което не може да се откаже от мечтата за безусловната родителска любов и е изпълнено с гняв към живота.
Луна/Юпитер – Силен аспект между Луна и Юпитер – за разлика от силно депресираната личност с аспект Венера/Сатурн или Слънце/Плутон – дава склонност към идеализиране на живота. Разцепването се проявява по друг начин и индивидът проектира всичко лошо навън и се идентифицира с един прекрасен, митичен свят, където е божественото дете на Боговете и са му спестени обикновените трудности, с които простосмъртните трябва да се примиряват. Това може да бъде доста маниакален модел.
Слънце/Нептун, Луна/Нептун и Венера/Нептун
Нептун търси идеално състояние на съществуване дори повече от Юпитер. Пукнатината между индивидуалните копнежи и вътрешната и външна реалност, която човек среща в живота си е твърде голяма – и пропастта между тях е депресията.
Луна/Марс – Гняв и непокорност
Този аспект е символ на мощни желания, които не допускат да им се пречи. Индивидът не се гневи, докато получава поне част от това, което иска. Луната отразява индивидуалните инстинктивни нужди, докато Марс изразява агресията и желанията. Ако те се аспектират, това е символ на неутолимо силни нужди. Луна/Марс изразяват непокорство и гняв, които, ако бъдат подтиснати, ще доведат до депресия.
Депресията е като знаме, вдигнато от несъзнаваното, даващо знак:
Виж – тук, вътре има нещо, което трябва да бъде почувствано и преживяно, а ти не му обръщаш внимание и затова е това “знаме” на депресията.
Обърни му внимание, вместо да бягаш от него.
Има ли живот след депресията?
Много астролози изучават астрология, за да се справят с неприятното чувство, че може би животът наистина няма смисъл. Ако открием неблагоприятен сатурнов транзит, можем да го обвиним за обстоятелствата в настоящето и по този начин да рационализираме – така всичко ще бъде наред до две седмици или докато транзитът премине. По този начин човек не се впуска в дълбоките и често плашещи изследвания, които биха могли го отведат до сърцевината на депресията и съответно до неговата същност. Това само създава бариера между човека и преживяването и отлага проблема до следващия транзит. Астрологът остава неспособен истински да разбере значението на Сатурн и Плутон. Човек често използва духовни вярвания и дисциплини, за да избегне спускането в царството на депресията. Въпреки че има истина в тях, има истина и в идеята, че животът понякога изглежда безсмислен и в края на краищата всеки е смъртен и един ден ще умре. Ние сме сами, хванати в капана на нашите отделни тела и психики и преживяването на вселенското единство и любов заедно с обещанието за много животи чрез реинкарнация е субективна теория. Депресията е истината на тялото, точно както смисълът е истината на духа. Човек не отрича едното за сметка на другото. Животът има две лица.
За щастие едно от нещата, които се случват, е че индивидуалните потенциали и дарби се интегрират в осъзнатост и живот, недостигани досега. Обикновено това включва възможност за справяне с отделянето и самотата, която преди е липсвала на човек. Тази способност укрепва Егото, което означава повече увереност в себе си, собствената ценност и вяра в живота. Човек се освобождава от родителите и може да живее собствения си живот. Ако можем да извлечем това от депресията, дори когато тя е продължителна, то ние сме получили един невероятен подарък.
Планети и прогресии, отключващи депресия
Транзитите и прогресиите на Сатурн често се свързват с депресията. Ендогенната депресия (остра депресия, която се смята за органична и без връзка с външни фактори) често е свързвана с двугодишния транзит на Сатурн върху критична точка от рождената карта. Когато транзитът отмине, индивидът сякаш излиза от депресията.
Транзитите на Плутон често съвпадат с началото на депресия и тъй като Плутон прекарва доста време, преминавайки назад-напред върху определена точка в картата, тази депресия може да продължи значителен период от време.
Сатурн и Плутон, преминавайки над такива горещи точки в картата ще хвърлят индивида в мощно преживяване на разцепване (split off). И двете карат индивида да се сблъска с истината, и ако тази истина е част от нас, останала инфантилна, наранена и неспособна да прости на живота заради неговата безпощадност, тогава той потъва в най-ранните си преживявания от детството.
Това важи за прогресивните планети, правещи силен аспект с наталния Плутон. Много често това е показател за потенциално възстановяване на емоции и ценности, които са били изгубени в детството и погребани под огромно количество болка.
Често това са транзитите на Сатурн и Плутон, отключващи депресия, която се корени в подтиснат Марс, неизживян Юпитер или фрустрирани Луна или Венера. Източникът на депресията сякаш е неизживян живот, заключени емоции, сковано въображение и неразрешени гняв и болка.
Планета, която може да помогне
Транзитиращ и/или прогресивен Уран в съвпад, секстил или тригон към наталното Слънце, може да подейства изключително творчески за човек, изпаднал в депресия. Събужда се чувството за индивидуалност – светлина в края на тунела. Когато приближава при транзит или прогресия, той освобождава енергия, която е била хваната в подсъзнанието или в стари структури.
Въпреки това много често освободеното либидо трудно се интегрира в съществуващата жизнена ситуация, особено когато Уран прави транзит към Марс. Някакъв порив може би спешно трябва да бъде осъществен от индивида, който често се страхува да наруши статуквото - по този начин енергията се връща обратно и човек отново изпада в депресия. Също така, ако Уран транзитира в квадратура към Луната или Сатурн, всичките рани, чувства на самота, отхвърляне и изолация ще излязат на повърхността и ще доведат до депресия. По груби сметки, ако настоящата ситуация не може да понесе дори положителен аспект на Уран – Уран/Юпитер, Уран/Венера – индивидът ще се опита да отрече, че се променя и резултатът отново е депресия.
ХИРОН и волята за живот
От откриването на Хирон през 1977 г. астролозите преживяват и изследват неговите теми, слушат нови истории, които пресъздават древния мит и се доближават до някакво разбиране за неговото архетипно влияние. Сега се вярва, че за да може човек да живее живота си пълноценно, той трябва да се изправи лице в лице с тази част от себе си, която по-скоро би желала смъртта.
Каква е позицията на Хирон в рождената карта и какви аспекти прави към другите планети? Като астролози ние разглеждаме символизма на полярността на Слънцето и Хирон – надеждата срещу отчаянието – волята за живот срещу безнадежността. Макар и неаспектирани в картата на всеки човек, тези символи присъстват. Те формират енергийна динамика в личността. Директният аспект изостря тази динамика и често става фокус на индивидуалното пътешествие.
Всички планети до и включително Сатурн служат за развитие на индивидуалното Его, най-добре символизирано от Слънцето като център на индивидуалността. Хирон лежи на границата между Сатурн и външните планети и провежда колективните проблеми, които въздействат и нараняват индивида чрез самата си природа. Колективният характер на Хирон означава нещо колективно “неизличимо”, защото раната съществува в колективното несъзнавано и е наследствена. Слънцето изразява чувството за предназначение и смисъл на живота, които са неразривно свързани с волята за живот и за себеосъществяване.
СИМВОЛИКА НА СЛЪНЦЕТО
Индивидуална съдба
Усещане за смисъл
Надежда за бъдещето
Самоувереност
Творческа сила
Божествено дете
СИМВОЛИКА НА ХИРОН
Разочарование
Пропаднали идеали
Неизбежно нараняване
Горчивина и цинизъм
Психологически и физически увреди
СЛЪНЦЕ РАБОТЕЩО С ХИРОН
Мъдрост
Търпение към непроменимите неща
Твърдост и устойчивост
Разбиране на дълбоките модели
Решимост да допринасяш за чуждото благоденствие
Състрадание
Активиране на волята за живот
СЛЪНЦЕ РАБОТЕЩО СРЕЩУ ХИРОН
Депресия
Загуба на увереност
Усещане за постоянна вреда
Цинизъм
Очакване за провал
Усещане за мъченичество
Проектиране на малоценността върху другите
Загуба на волята за живот.
В мита Хирон не е станал лечител, защото е бил ранен. Той е бил учител и лечител преди да му нанесат раната. Въпреки това можем да приемем, че той е страдал преди това поради самотното си съществуване. Въпреки че е принадлежал към племе от други кентаври (които символизират природните инстинктивни сили) той се е разграничавал от племето и останал в изолация. Хирон представлява мъдрото животно, което по собствена воля е избрало да служи на човешката еволюция и осъзнаване вместо да остане сляпо подчинено на инстинктивните натрапливи импулси на животинското царство. Той обърнал гръб на дивата си инстинктивната природа, за да е в служба на еволюционния модел, който, според него, е пътят напред за целия живот. Случайно бива ранен от отровна стрела, насочена към друг кентавър и раната не зараства, въпреки всички опитани лечителски методи. Накрая той се оттегля в пещерата си, виейки в агония, молейки за смърт. Зевс и Прометей се смиляват над него и го даряват с утехата на тленността, като му позволяват да почива в мир както всеки друг смъртен, макар някога да е бил бог.
Тази история подсказва състояние на несправедливост в живота, което е трудно за всеки човек, особено за идеалиста, занимаващ се с езотерични науки. Иска ни се да вярваме, че животът е справедлив и че доброто се възнаграждава, а злото наказва; поне в някой друг живот, ако не и в този.
Хирон е образ на тази част в нас, която е била ранена несправедливо от живота и неизбежните условия, които отразяват провали и грешки в колективната психика, която бавно и с усилия върви към прогрес. Ние сме жертви на несправедливо нанесена болка, която предизвиква ответна реакция през поколенията, оставяйки много от нас пълни с горчивина и цинизъм. Ние получаваме физическа и психологическа вреда, чиито причини се крият не в нечия индивидуална или дори родителска грешка, а в генетичното наследство (личен недъг) или в колективните бедствия като Холокоста, Африканския глад, СПИН, атаката на 11 септември в Ню Йорк, войната в Ирак – когато хиляди индивиди са били подложени на смърт и необясним ужас. Колективната психика, над която нямаме контрол и за която като индивиди не можем да бъдем обвинявани.
Такива сблъсъци с неизбежните грешки на колективното могат да ни оставят изпълнени с горчивина и отчаяние. Ние можем да наказваме другите за това, че се чувстваме наранени, осакатени и неовъзмездени – или можем да наказваме себе си. В крайна сметка трябва да приемем, че няма отговори, няма награди. Както Хирон трябва да разберем и приемем, че сме само смъртни и обречени да грешим като колектив. Това би отключило нашата състрадателност. Състраданието на един недъгав човек към друг.
Всички трябва да се обърнем към Хирон и да се запитаме “Каква е природата на моята рана? Как ме е наранил живота и кого тайно обвинявам? Мога ли да изпитвам състрадание и прошка към себе си или само гняв и самосъжаление? Къде саботирам или дори разрушавам себе си поради горчивината.
Психичните болести представляват здравен проблем номер едно за САЩ и вероятно за цялото човечество. Според някои изследвания приблизително една трета от всички американци страдат от някакъв вид емоционално нарушение. Става все по-голям проблем сред деца и подрастващи. Американската Психиатрична Асоциация (АРА) предполага, че от 3 до 6 милиона млади хора в момента са в депресия.
Превод: DeProfundis
Редактор: Rama
Линк към статията:
|
Депресията и волята за живот
