|
ЛЕДЕНИЯТ ВЯТЪР
Този ВЯТЪР свири протяжно в комина и вихрено препуска през ледената пустош, неуморно търсейки светлината и топлината на Огъня – за да го раздуха и разпали, та да освети и стопли навред Земята под себе си. Това е месецът на изцъкленото от студ, но мамещо със своя лазур през деня и блещукащи звезди през нощта небе, когато поривът към безкрая и гоненето и преследването на Новото, Непонятното и Необятното стават неудържими.
Защото Леденият Вятър причинява не само бързотечно замръзване, той постига и мигновено строшаване на ледовете. Той е не само ваятел на форми, но – и техен разрушител, при това – проявяващ се внезапно, с бързината на светкавица. Така той оформя контурите на всичко Ново, вечен и смъртен враг е на всичко Старо и лишено от каквато и да е гъвкавост и пластичност и поради туй – прекомерно трошливо.
Понякога Леденият Вятър поспира на места, за да направи въздуха максимално прозрачен – като планински кристал. И за да накара всички земни твари с повишено внимание да се вгледат в небето – в Слънцето и Луната, в планетите, звездите и в… Безкрая. Та да потърсят и намерят там сила и подкрепа за себе си. А после, като се вгледат и навътре, в своите собствени бездни – да видят там същото, което са видели и на небето. И когато усещането за връзка и съпричастност с всичко и навсякъде ги изпълни до краен предел, това да им влее много нови сили и ново желание за живот. Живот, който никакви ледове и никакъв студ няма да са в състояние да прекършат някога.
Леденият Вятър е гарант за индивидуалния път на развитие, за видовото многообразие в Природата. Той кара човек да не подражава никому и неуморно да търси собствения път, собствения успех в живота, заложен още в самото му раждане, а даже – и далече преди него. Но имено възможността максимално да се отдалечи от другите хора, да изяви тази неосъзната непокорност и центробежност, го карат неуморно да търси тяхното общество, да търси подобни нему и всякакви сродни същества – тук, сега е навсякъде, във видимото и невидимото.
Ха-а-а! Кокиченце-момиченце, къде си се запътило миличко? 
|
ОДА ЗА ВОДОЛЕЯ
