Какво остава за астролога, психолога... мигновено създаващ човешкия портрет отвътре... до най-неосветеното кътче?... Но никой не го е карал да става астролог или психолог... и убиец на своите тръпки - казал би някой. А какво ли би допълнил тук друг?

Мдаааам...
Значи, моето допълнение ще е в две посоки.
Първата е, че никой разумен човек няма да се втурне вдън Горите Тилилейски, без да носи със себе си фенер, свещ или поне запалка и цигари!
Втората е завидната ми способност да забравям на секундата всичко, което не ми трябва в дадения момент. С други думи, колкото и да съм задълбала в нечий хороскоп и да си мисля, че по картата всичко ми е обяснимо - в живото общуване с човека това всъщност няма никакво значение. Някак, не ми върви, докато го прегръщам, да си мисля "ахъм, това е от Венерата, това е от Марса, това от Луната"...
Така че по никакъв начин не смятам, че астрологията е в състояние да ми убие тръпката. Но и имам определена сигурност, че - когато налетя на някой дракон из Омагьосаната Гора - няма да ме изяде, преди да му опърля мустачките със запалката си... Или да изпушим по цигара с феята.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...