|
Приятелят е човек като тебе, много подобен на тебе. Знаеш почти всичко за него, а и ти не си му загадка, та случва се да се разбирате и без думи.
Събрали сте се, да речем, приятели, насядали сте около буен огън в гората. Гората е тъмна, но на вас ви е светло, топло и приятно. Отблясъците на огъня играят върху вашите лица и току някой развърже торбата с лакърдиите, а останалите тутакси го зяпнат в устата. Усещането за първичен уют е непреодолимо и то, като че ли, ви сродява още по-силно. Отвреме навреме един или друг от насядалите отпива от питието в ръка, а от това се разлива най-приятна топлина в телата и душите на всички. Спокойно и сигурно ви е ... и някак си необикновено.
Любовникът (любовницата) не е човек като тебе, той е противоположен на тебе. Затова често се питаш: що за човек е тоя (тая) там? Нещо отвътре те гложди да разбереш, да разкриеш тук тайната. С него (с нея) не можеш да си спокоен и отпуснат нито за миг - нали имаш усещането, че бродиш в тъмна и непрогледна гора, която не знаеш с какво е населена. В гората може да има духове, караконджоли и зверове, а може да има и приказни феи и принцове. Чуват се непонятни и стряскащи звуци, косъмът ти се е изправил, целият си нащрек... И нащрък. Но колкото е по-тъмно, стряскащо и потайно, колкото по-малко знаеш какво те очаква, толкова е по-интригуващо. Толкова по-силно те тегли навътре и по-мощно те пронизва една дълбока, разтърсваща и непонятна тръпка, стара като земята. От петите до върха на косите.
А първоначално между мъжа и жената е имено ТЯ. Подобната на волтова дъга. И тя е, която кара двамата да залепнат като магнити един за друг и дълго време да не се отлепват. Но колкото повече те се опознават взаимно и разкриват един друг своите тайни, толкова повече се "размагнетизирват" някак си, та тръпката намалява, намалява, докато един ден тя напълно изчезва. Тогава двамата се превръщат в... приятели, но с времето копнежът за ново приключение в дебрите на тъмното, тайнственото и опасното, става все по-непреодолим и един ден този копнеж помита всички задръжки. Тогава всеки "хваща своя път" и наново започва търсенето: на други, тъмни и непонятни човешки вселени, на нови интригуващи тайни и загадки в тях, на нови възможности за разгадаване - на нови тръпки.
Силно и непреодолимо влечение към дълбинното, тайнственото и загадъчното в отсрещния (отсрещната), после тяхното разгадаване и разясняване и накрая... изчерпването на влечението - да, това е повтарящото се отново и отново. И какво остава тогава за всеки, чието основно занятие е тъкмо в това - да разгадава отсрещния? Какво остава за астролога, психолога... мигновено създаващ човешкия портрет отвътре... до най-неосветеното кътче?... Но никой не го е карал да става астролог или психолог... и убиец на своите тръпки - казал би някой. А какво ли би допълнил тук друг?  
Редактирано от Eдин тaм на 14.01.04 17:23.
|
ТРАГЕДИЯТА НА АСТРОЛОГА
