Верно си много сръчна! Ама на тенджера със сърмички щях повече... ъъъ... хъм... /облиз... преглът... мляс!/

Нали знаеш, че Котките са твари сами по себе си? Остави ги да си бъдат такива - и ще получиш в отговор мъркане. С моята Котка сме на този принцип. Аз не й преча да си бъде Котка, а тя не ми пречи да я ползвам за попивателна, когато нещата ми много се скофтят. Простичко е.
Впрочем, за да се понесеш с една Котка, са нужни по-различни качества, отколкото за която и да е друга форма на живот... хъм... само в мойта къща сме общо 4 такива форми...
Ако Котка не ти понася - минаваш на кучета, както правят повечето хора.

Тъ, сега да завия към темата. Значи, очакванията - при това фиксираните очаквания - са много ключов елемент от драмата на гОркото страдание на по-късен етап. Това - доказано в практиката! Което само подсказва, че най-силното нещо у човека са илюзиите как целият свят живее в личната му парадигма... хъм..
Пък, нали ти е ясно колко му пука на целия свят за нечия лична парадигма...
От моя гледна точка, ти разглеждаш приятелството в битовия контекст дал - взел. Е, да, де, ама... Все пак сме многослойни образувания, хората... И не е невъзможно на едно ниво да даваш, пък на съвсем друго ниво да вземаш, грубо казано. Както и на едно място да даваш, а на съвсем друго място да вземаш. А това, че е задължително местата и нивата да са еднакви - това е част от илюзиите на личните ни парадигми. В стил "О! Ужас! Толкова да го обичам, говедото, пък то мен - не..." Ами, баси, значи, какви сме очаквателни!!!
Ако някой ти е приятел - не можеш да му сложиш нашийник!
На кучето си - можеш. Ама на Котка - цък!
Илюзия е, че кучето е най-добрият приятел на човека... хъм... Може да е най-верният - да! Но най-добрият е Котка. Тъкмо заради липсата на нашийник...

Още чай?
Ииии... хъм... ама съвсем ли няма сърмички?

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Редактирано от geminiled на 27.12.03 01:42.