Много обичам да казвам, че нещата са "комбинация от фактори". Тъ, и сега - така.
Значи, в моя опит има няколко съставки на коктейла "Граници". На първо място, естествено, аз слагам Асцендента. Все пак, това е отграничителната ни лична точка в хороскопа. Пък и е свързан с проявата навън, т.е. един вид, как се самопрепикаваме като територия. Обаче тънкият момент за мене е не толкова самият знак, в който е тази точка, колкото съставките му - по стихия и качество. Например, моят Асц е в Дева. Очаква се една много тънка и почти невидима граница да е, деликатна някак. Е, да - ама не! Защото Девата все пак е земен знак. И много държи на стабилността, сигурността и качеството на границите ми.
Същевременно е и подвижен знак. Което подсказва, че дали някой ще си сплеска носа в границите ми зависи най-вече от желанието ми да ги демонстрирам внезапно... хъм...
След това доливам Луната. Като управител на емоциите - и респективно на усещането ми за защитеност и безопасност - Луната е мнооого задължителна съставка. Моята плацикава рибешка Луна някак болезнено приема, че съществува реалност, която няма нищо общо с образа и подобието Божие. И често в тази реалност се чувства напълно безпомощна и вкусна... Пък и, да не забравяме, че Луната е естествен антипод на Сатурн.
Сатурн съвсем на място се появява във вид на следваща съставка. Като владетел на формата, той е този, който хански забива копието в земята и казва "Тук ще бъде Велика България!"... демек, граница - ровове, валове, вишки и котелите с врящия катран по тях. Опс... И Луната - дежурна по крепост... Сатурнът ми в Телец много държи на личната територия, на "моите" си чашка, чинийка, виличка и легълце.
И черешката на коктейла са планетите в 1-ви дом плюс управителя на Асцендента. Щом са в 1-ви, логично е да дават своята подкрепа в посока човек да определи сам себе си. При мен са Плутон /както често казвам, хем съм злопаметна, хем отмъстителна.../ и Уран /никога не се знае къде е скрита резервната ми конница!, често и аз не знам къде/.

Ситуация:
Сестра ми звъни по телефона и ме пита "Ще се прибираш ли тази вечер вкъщи?" - при положение, че живея сама! Аз, естествено, откъде бих могла да знам това?!? Където ме отвее вятъра... хъм... Но тя не се отказва лесно и продължава да ме пълни с ум и разум. Почвам да се изнервям и й казвам, че ми губи времето с глупости. Все пак, на възраст съм вече, не съм малка... акълът ми е отделен въпрос и не се коментира... казах, не се коментира!!!
Тц. Коментира се...
Започвам да се чувствам леееко наставлявана. И настроението ми леееко започва да се скапва. По дяволите, това си е моят живот! И за моята къща става дума! И за моето добро поведение! Моетоооо...
След разговора вече всичко ме ужасява - най-вече една приятна вечер с компания... Обаче ядът ми постепенно се уталожва и преминава в пъклени планове. Но никой от тях не ми се струва достатъчно мъчителен, за съжаление. По някое време все пак се прибирам вкъщи. Припомняйки си основния въпрос към мен, звъня на сестра ми "Е, прибрах се! За какво съм ти?". Отговор: "В 2 през нощта ли намери да звъннеш, бе?!?"... ъъъ.. разярен отговор...
Леле, как ми олекна след това!!!

Надявам се да е ясно какво написах...

Обич - получена!
Обич - изпратена!